1. Какви са индикациите за реваскуларизация с ПКТА или АКБ при пациенти със стабилна стенокардия?
- АКБ при пациенти със сигнификантна стволова стеноза
- АКБ при пациенти с триклонова болест особено при понижена ЛК функция (ФИ под 50%)
- АКБ при пациенти с двуклонова болест със сигнификантна проксимална стеноза на ЛАД и/или ЛК дисфункция (ФИ под 50 % или сигнификантна исхемия при неинвазивни тестове)
- АКБ при пациент с едно или двуклонова болест без сигнификантни проксимлни стенози на ЛАД, преживели внезапна смърт или продължителна камерна тахикардия
- ПТКА или АКБ при пациенти с едно и двуклонова болест, без сигнификантна проксимална стеноза на ЛАД, но с голяма зона на жизнен миокард и данни за висок риск от неинвазивните изследвания
- ПТКА при пациенти с двуклонова болест със сигнификантна проксимална стеноза на ЛАД и с подходяща анатомия и нормална ЛК функция и без диабет
- пациенти с първична ПТКА, АКБ или ПТКА за рестеноза, при голяма зона на жизнен миокард или данни за висок риск от неинвазивните изследвания
- ПТКА или АКБ при пациенти с неуспешно медикаментозно лечение, които могат да се реваскуларизират с приемлив риск
- повторна операция АКБ при пациенти с множествени графтови стенози, особено при стеноза на графт към ЛАД. ПТКА може да е подходяща при пациенти с фокална графтова лезия или мултиплени стенози при някои кандидати за реоперация
- ПТКА или АКБ при пациенти с едно-или двуклонова болест, без засягане на проксимална ЛАД , но с умерена зона на жизнен миокард и сигнификантна исхемия при неинвазивните методики
- ПТКА или АКБ при едноклонова болест без сигнификантна проксимална стеноза на ЛАД
