6. Какво ни дава ехокардиографията?

В покой Ехо КГ може да определи систолната (фракция на изтласкване и скъсяване) и диастолна функция (чрез Доплер и тъканен доплер) на лява камера, да докаже наличието на клапни пороци, левокамерна хипертрофия, хипертрофична кардиомиопатия (които биха обяснили промени в ЕКГ в покой), да установи цикатрикси от стари миокардни инфаркти, както и наличието на перикарден излив.

По време на или до 30 мин. след утихване на болката Ехо КГ може да установи промени в сегментната кинетика (оценени по 16 сегментната схема в три степени - хипо-, а-, и дискинезия).

Може да се установи и нововъзникнала митрална регургитация вследствие папиларномускулна дисфункция. Все по-голямо приложение за доказване на сегментните нарушения има тъканния доплер. Други съвременни методики са стрейн и стрейн рейт.

За доказване на исхемичните смущения в кинетиката важна роля има стрес-Ехо КГ - проведена с физическо натоварване и с медикаменти – добутамин, дипиридамол и аденозин.

Добутаминовият стрестест се е наложил в практиката, защото индуцира исхемия посредством увеличаване на кислородната консумация (за разлика от дипиридамол и аденозин, които използват феномена на открадване). Инфузията започва с 5 микрограма/ кг/мин. и се увеличава през 5 минути до 40 микрограма/кг./ мин. средната сензитивност на теста е 86%. Малките дози на добутамина се използват и за доказване на виталност на хиберниран и зашеметен миокард.