5. Какво ни дават радиоизотопните методи?

Миокардна перфузионна сцинтиграфия обикновено се извършва при натоварване - физическо или с фармакологичен агент.

Най-често използваните изотопи са Tl (талий) 201 и Tc (технеций) 99m. Изотопите се инжектират на върха на натоварването, за предпочитане в момента, когато пациентът получава стенокардна симптоматика. Образите се получават веднага или малко след натоварването и могат да се повторят след няколко часа или на следващия ден след нова изотопна инжекция. Интерпретацията на теста се улеснява чрез въвеждане на полуколичествен анализ и томографски дисплей при SPECT – технологията.

За висок риск говорят следните критерии:

  • дефект, ангажиращ повече от 15% от левокамерния миокард
  • множествени дефекти
  • наличие на фиксирани и обратими дефекти
  • "модел на ствола"- включване на средния / горния септум и горната заднолатерална стена на лява камера
  • левокамерна дилатация след натоварване
  • включване на изотопа в белия дроб след натоварване.

Извършването на изотопна вентрикулография с албумин белязан с Тс дава възможност за оценка на фракцията на изтласкване и да се оцени движението на ЛК стена.

Позитронно-емисионна томография (РЕТ) - скъп метод с ограничено приложение : посредством изобразяване на перфузията и на обменните процеси в миокарда дава възможност за разграничаване на мъртъв от витален, слабо перфузиран миокард.