1. Как се класифицира стабилната стенокардия според Канадската сърдечносъдова асоциация?

  • І функционален клас - обичайната физическа активност на пациента (например ходене, изкачване на стълби) не причинява стенокардия. Болката се индуцира при бързо, голямо и продължително усилие или след него.
  • ІІ функционален клас - леко ограничение на обичайната активност. Стенокардията се появява при изкачване на стълби повече от един етаж, разходка повече от две пресечки, изкачване по наклонен терен, след нахранване и в студ и вятър или веднага след събуждане
  • ІІІ функционален клас - изразено ограничаване на обичайната активност - стеонкардия при изкачване на един етаж и разходка до една – две пресечки, при нормални условия с нормалан скорост.
  • ІV функционален клас - болните са неспособни да извършат каквото и да е усилие без да получат стенокарден пристъп. Тези болни имат стенокардия и в покой.

2. Как се класифицира стабилната стенокардия по NYHA?

  • І функционален клас - болни със стенокардия при големи физически натоварвания
  • ІІ функционален клас - болни със стенокардия при обичайни физически усилия.
  • ІІІ функционален клас - болни със стенокардия при по-малки от обичайните физически усилия
  • ІV функционален клас - болните практически не са в състояние да извършват физически натоварвания. Те имат стенокардия и в покой.

3. Как се класифицира гръдната болка?

  • типична стабилна стенокардия - гръдна болка с ретростернална локализация и ирадиация към лява ръка и ляво рамо, продължителност не повече от 20 мин., предизвикана от физически усилия или други провокиращи фактори, повлияваща се от прекратяване на усилието или прием на нитроглицерин до 10 та минута
  • атипична стабилна стенокардия - гръдна болка, която има поне два от белезите на типична стенокардия, останалите прояви могат да бъдат атипични в някои аспекти - нетипична локализация или ирадиация, невинаги причинявана от провокиращите фактори, несигурен ефект от нитроглицерин
  • неспецифична гръдна болка - клиничната проява на тази болка има характеристики, различни от тези на типичната и атипична стенокардия и явно има некардиален характер.

4. Какви са особените форми на стенокардия?

Особени форми на ангина са:

  • ангина на Принцметал - вазоспастична ангина с преходно издигане на ST - сегмнта, без ензимни данни за миокардна некроза
  • walking-through angina – преходна ангина, явяваща се в началото на натоварването и изчезваща при по-нататъшно обременяване, вследствие освобождаване на вазодилатиращи метаболити
  • декубитална ангина - ангина в легнало положение често по време на сън, диагностицира се трудно, най-добре сд Холтер ЕКГ

5. Каква е клиничната картина при стабилната стенокардия?

Най-важният клиничен белег е пристъпната гръдна болка. Тя има следните по- важни характеристики:

  • сила на болката – показва големи колебания. Обикновено болката е на широка площ, опасваща, стягаща. Може да се описва и като тежест върху гърдите, задушяване, парене или студ . Болката рядко се влияе от положение на тялото и дишането, не се облекчава в легнало положение и често се придружава от чувство на страх. Стенокардната болка обикновено се индуцира от физическо или емоционално натоварване, а прагът и може да се понижи от студ, тютюнопушене или обилно нахранване. Болката обикновено преминава при покой и прием на нитроглицерин.
  • еквиваленти на стенокардията - диспнея при усилие, резултат на исхемично индуцираната диастолна дисфункция, умората при усилие, поради намаления от исхемията сърдечен дебит, синкопални прояви.
  • локализация – най-често средна и горна част на стернума. По- рядко болката се усеща в епигастриума и долната част на стернума., понякога вляво от стернума и много рядко в дясна гръдна половина. Болката може да се усети предимно в местата на нейното излъчване - лява ръка и рамо, долна челюст и зъби, между плешките, дясна ръка.
  • ирадиация - най-често към лява ръка - рамо, лакът, китка , пръсти; шия, долна челюст; към гърба или двустранно, симетрично по двете ръце. Ирадиацията е по вътрешната страна на ръцете- по хода на улнарния нерв.
  • продължителност - обикновено 1-5 мин, рядко 15-20-30 мин. Типично е постепенното усилване на болката до достиганена плато за 10-30 секунди. Ако стенокардната болка продължи повече от 30 мин. буди сериозни съмнения за миокарден инфаркт. От друга страна болка с продължителност часове и дни не може да се приеме за стенокардна.
  • провокиращи фактори - обикновено това са състояния, увеличаващи кислородната консумация - физически усилия, емоционално и умствено напрежение, обилно нахранване, излагане на студ и вятър или горещина, пушене. Работата с ръце и особено с вдигането им над главата може да доведе до поява на стенокардия . Внезапното повишаване или понижаване на артериалното налягане също може да доведе до исхемия и болка. Ритъмните нарушения, които скъсяват диастолата също могат да бъдат провокиращ фактор.
  • фактори облекчаващи болката – намаляват кислородната консумация и/или подобряват кръвоснабдяването - прекратяване на физическото усилие, влизане на топло, спиране на пушенето. Обикновено болката намалява и изчезва за няколко минути. Поставянето на нитроглицерин под езика също е ефективно в повечето случаи. Болка, която намалява след прекратяване на натоварването и/или се повлиява 2-5 минути след прием на нитроглицерин, с голяма степен на вероятност може да се приеме за стенокардна.

6. Какъв е физикалния статус?

Често в междупристъпния период не дава допълнителна информация. Трябва да се търсят данни за артериална хипертония, засягане от атеросклероза на периферни съдове, за дислипидемия – ксантоми, ксантелазми.

По време на пристъпа болните са бледи, изпотени, артериалното налягане може да е повишено, но и понижено при по-дълъг пристъп.

Пулсовата честота обикновено се ускорява и може да се появят аритмии. Може да се аускултират новопоявили се Т3 и Т4 , както и преходен шум на митрална инсуфициенция, поради новопоявила се папиларномускулна дисфункция.

Лабораторен минимум:

  • хемоглобин
  • кръвна захар
  • липиден профил (важна е хранителната пауза!)
  • миоглобин
  • СРК с МВ фракция
  • СГОТ
  • тропонин- при съмнение за диференциална диагноза на остър миокарден инфаркт.

7. Каква е анамнезата?

Освен характеристиката на болката от анамнезата трябва да получим данни за наличието на рискови фактори за ИБС (дислипидемия, захарен диабет, хипертония, тютюнопушене - главни рискови фактори) и фамилна обремененост на пациента, както и за други съдови заболявания, състояния провокиращи исхемията (анемия, тиреотоксикоза и др.), и за социалната му и трудова среда.