4. Какви са тежките форми на топлинна увреда?

  • топлинен синкоп - дължи се на течностен дефицит и периферна (кожна) вазидилатация. Транзиентната загуба на съзнание е вследствие мозъчна хипоперфузия и се среща често при пациенти в старческа възраст и лошо аклиматизирани индивиди. При тези пациенти са възможни травми вследстие на синкопа. Необходима е подробна преценка за изключване на други потенциални причини за синкоп (сърдечни, неврологични). Лечението се състои в орална/интравенозна рехидратация и охлаждане. При съмнения за тежка травма и синкопален епизод с друг произход е необходима консултация със специалист, както и по-нататъчна преценка и лечение в болнично заведение.
  • топлинно изтощение - клиничен синдром, който се проявава с един, няколко или всички симптоми от изброените: умора, главоболие, световъртеж, гадене, повръщане, миалгия, ортостатична хипотензия, тахикардия, тахипнея, профузно изпотяване и слабост в крайниците. Топлинното изтощение може да прогресира в топлинен удар при нелечение. Централната телесна температура е повишена или нормална. Въпреки наличните неврологични симптоми съзнанието е ясно. При изследването на болния се установяват белези за дехидратация, ортостатична хипотензия и обилно изпотяване. В диференциално-диагностично отношение може да се мисли за мозъчно-съдов инцидент, лекарствена интоксикация, екзацербация на придружаващо заболяване и инфекциозна болест (менингит). Лечението се състои във физикално охлаждане, орална и интравенозна рехидратация. Млади пациенти които се повлияват бързо от лечението подлежат на наблюдение до изчезване на симптомите, след което се съветват да избягват високи температури и физическо натоварване в близките дни. В тежките случаи и при пациенти в старческа възраст е необходима болнична преценка за изключване на по-сериозни причини за състоянието и евентуална хоспитализация поради опасност от развитие на рабдомиолиза или прогресия на състоянието към топлинен удар.
  • топлинен удар - животозастрашаващо състояние, изскващо незабавна преценка и лечение. За разлика от гореописаните синдроми на топлинното въздействие, при всички пациенти с топлинен удар централната телесна температура е повишена над 40 градуса (до 45 градуса). Характерни за болните с топлинен удар са количествените и качествени промени в съзнанието, вариращи от сънливост, обърканост или възбуда до сопор и кома. В класическият си вид топлинният удар протича с анхидроза, но наличието на потене не трябва да изключва диагнозата. Нарушенията в терморегулаторните механизми и хиперпирексията могат да доведат до развитие на мозъчен оток, циркулаторна и сърдечна недостатъчност, мултиорганна увреда и смърт. Рисковите фактори за развитие на топлинен удар са старческа и детска възраст, рискови професии (цехови работници, военни, строители), употреба на алкохол и полифармация, абнормалитети на потните жлези, затлъстяване, наличие на диабет и склеродермия, социални фактори (лоши условия на живот с липса на вентилатори/климатична инсталация). Класическият топлинен удар е вследствие излагане в условия на високи температури и влажност на въздуха. В тези случаи пострадалите обикновено са възрастни пациенти с придружаващи заболявания и полифармация. При топлинния удар вследствие физически усилия пострадалите са млади здрави индивиди. При тези болни ендогенната продукция на топлина е твърде висока, която в комбинация с вредното въздействие на високата температура на околната среда води до развитие на топлинен удар. Тези пациенти са с висок риск за развитие на рабдомиолиза и остра бъбречна недостатъчност. Продромите на топлинния удар са неспецифични и включват гадене, повръщане, слабост, умора, главоболие и безапетитие. В по-късните етапи се установяват объркване, летаргия, раздразнение, дисориентация, атаксия и остра психоза с прогресия към сопор и кома. При физикалното изследване изпотяването обикновено липсва, което е израз на недостатъчност на компенсаторните механизми. При 75% от болните са налице гърчове. Прегледа на зениците може да покаже анизокория. Често е налице хипогликемия. Урината може да бъде кафява вследствие на концентрация или миоглобинурия. Хипервентилацията и респираторната алкалоза могат да доведат до развитие на тетания. Болните с топлинен удар след физическо усилие могат да развият лактатна ацидоза, която е свързана с повишена смъртност.