5. Каква е класификацията на синкопалните състояния?

  • Вазовагалният синкоп настъпва в резултат на емоционален стрес или нараняване в комбинация с продължително изправено положение. Продромите се представят от главозамайване, нарушено зрение ("черни петна"), бледост, изпотяване и гадене.
  • Постуралният синкоп настъпва при здрави индивиди след продължително изправено положение.
  • Патологичният постурален синкоп се установява при болни в старческа възраст с хронични заболявания, водещи до развитието на централни и периферни невропатии. Този тип синкопален епизод настъпва обикновено след изправяне от легнало или седнало положение. При изследването на такива пациенти синкопалната атака може да настъпи отново при повторение на движението, довело до синкопа. При тях почти във всички случаи може да се открие ортостатична хипотензия. По-сериозните причини за ортостатичен синкоп са състоянията, протичащи с течностен дефицит - повръщане, диария, кървене, полиурия и сепсис.
  • Каротидната хиперчувствителност може да доведе до синкоп при болни носещи тясна яка на ризата, при бръснене или внезапно обръщане на главата встрани преди синкопалната атака.
  • Болка - индуцираният синкоп е свързан със силна висцерална болка при състояния като аневризма на абдоминалната аорта или руптурирала ектопична бременност. Множество вазоактивни медикаменти също могат да доведат до синкоп (антихипертензивни, седативи, невролептици, холинергични медикаменти).
  • Сърдечният синкоп може да се дължи на аритмия или структурна кардиопулмонална лезия. Почти всички нарушения в сърдечният ритъм и проводимост могат да доведат до синкоп. Сънкопът вследствие на дисритмии обикновено настъпва внезапно и е с много кратък продромален период. Структурните аномалии на сърцето се проявяват под формата на синкоп при извършване на физическо усилие или при прием на вазоактивни медикаменти. При болни в старческа възраст най-честата причина е аортната стеноза, докато при млади пациенти тя е хипертрофичната кардиомиопатия. Други причини за сърдечен синкоп могат да бъдат миксом, белодробна тромбемболия и дисфункция на изкуствена сърдечна клапа.
  • Ситуационният синкоп се причинява от затруднено венозно връщане към сърцето, водещо до рязко снижение на сърдечния дебит и мозъчна хипоперфузия. Той се наблюдава при неволно изпълнение на Валсалва маньовър с усилен вагален кардиодепресорен рефлекс в случаи на пароксизмална кашлица (тусивен синкоп), затруднена микция и дефекация.
  • Мозъчно-съдовата патология е рядка причина за синкоп. Ако причината е исхемия на мозъчният ствол и ретикуларната формация, пациентите съобщават за придружаващи признаци вследствие дефицит в задната мозъчна циркулация – диплопия, световъртеж и гадене.
  • Синдром на открадване на артерия субклавия се причинява от притискането й при физическо усилие и движение на горните крайници. Обикновено при физикалното изследване се установява разлика в измерените артериални налягания между двете ръце >20 мм Hg.
  • Хипервентилационният синкоп се наблюдава при състояния на емоционален стрес, при който продромите са потрепване и спазъм на устните, крайниците и лицевата мускулатура.
  • Топлиниият синкоп се дължи на течностен дефицит и периферна (кожна) вазодилатация. Транзиторната загуба на съзнание настъпва вследствие мозъчна хипоперфузия и се среща често при пациенти в старческа възраст и лошо аклиматизирани индивиди. При тези болни са възможни травми вследстие на синкопа.
  • Субарахноидалната хеморагия може да доведе до синкоп посредством автономни механизми или церебрален вазоспазъм. Мозъчната апоплексия обикновено е причина по-скоро за кома, отколкото за синкоп. Наличието на главоболие, фотофобия, повръщане, шийна болка или симптоми на менингеално дразнене потвърждават диагнозата.

Дисфункцията на автономната нервна система и приема на множество медикаменти (полифармация) в старческа възраст прави този контингент изключително податлив към възникването на синкопални атаки. Антихипертензивните медикаменти, като І блокери и блокери на калциевите канали притъпяват тахикардичните и вазопресорните рефлекси към ортостатичния и вазодилататорен стрес. Диуретиците също допринасят за ортостатизма и могат да доведат до течностен дефицит. Синкопът при пациенти в старческа възраст води до риск от тежки травми и внезапна сърдечна смърт вследствие на тахидисритмии.