4. Какви са анамнестичните данни?

Въпреки, че етиологията на синкопа в повечето случаи трудно може да се установи (при над 50% от случаите), най-важните инструменти за диагнозата са подробната анамнеза, физикалното изследване и електрокардиограмата.

Анамнезата трябва да бъде насочена към най-рисковите фактори – старческа възраст, продромите и медикаментите, които приема пациента.

Внезапният синкоп с кратък продромален период предполага дисритмии, докато синкоп при физическо усилие може да ни насочи към структурна лезия на сърцето. Придружаващите симптоми могат да спомогнат за диагностициране на сърдечен синкоп (палпитации, гръдна болка, диспнея) или на неврологичен синкоп (световъртеж и фокален неврологичен дефицит).

Синкоп с болка в гърба или корема предполага абдоминална аортна аневризма или руптурирала ектопична бременност. Анамнезата за приема на медикаменти, тяхната смяна или рязко прекъсване (І блокери, антиаритмици, антидепресанти, диуретици, алкохол, кокаин) може да допринесе за определяне на точната причина. Пациентът трябва да бъде разпитан относно скорошно заболяване, което би могло да доведе до дехидратация. Наличието на емоционален стрес като причина за синкопа насочва към вазовагален синкоп.