4. Какво е лечението на синдрома на Гилен-Баре?

Съвременното лечение на синдрома на Гилен-Баре е свързано с приложението на имуномодулираща терапия с човешки интравенозен имуноглобулин (IvIg) и плазмафереза, които скъсяват средната продължителност на заболяването.

Решението за включване на имуномодулираща терапия зависи от тежестта и стадия на заболяването. То е особено ефикасно при пациенти с бърза прогресия и тежко изразена клинична картина.

Интравенозен имуноглобулин (IvIg) дозира се 0,4g/ kg/ 24h ежедневно в продължение на 5 последователни дни. Понякога при млади пациенти с нормална бъбречна и кардиоваскуларна функция може да се дозира като 1g/ kg/ 24h в два последователни дни.

Противопоказания за приложение - анафилактична реакция към препарата при пациенти с IgA недостатъчност, която е резултат от образуване на анти – IgA автоантитела; бъбречна недостатъчност. Не е установена безопасността на препарата при бременни!

Плазмафереза 3-5 плазмаферези в продължение на 1 или 2 седмици. Индикации за провеждане сигурна диагноза; тежка форма на заболяването; давност < 3 седмици. Противопоказания за приложение – септицемия, активно кървене, тежка сърдечно-съдова недостатъчност. Не е установена безопасността на метода при бременни!

Установено е, че кортокостероидите водят единствено до скъсяване на периода от началото на заболяването до първите симптоми на подобрение, но средната продължителност и общата прогноза на синдрома на Гилен-Баре остават непроменени.

По-късно е било отчетено удължаване на периода на възстановяване, дори влошаване на симптоматиката и увеличаване на инвалидизацията на 12 месец при лечение с КС. На този етап не се препоръчва тяхната употреба.