3. Какво е лечението при развитие на остра дихателна недостатъчност при синдрома на Гилен-Баре?

Развитието на остра дихателна недостатъчност (ОДН) и автономна дисфункция са най-честите усложнения при синдрома на Гилен-Баре, изискващи спешно терапевтично поведение и непрекъснато мониториране на виталните функции.

Белодробните усложнения, ателектазите с или без лобарен колапс, аспирациите и развитието на пневмонични инфилтрати могат да влошат състоянието на пациентите. Нуждата от ИБВ се преценява чрез непрекъснато клинично наблюдение при леглото на болния за първите признаци на ОДН и чрез измерване на основните вентилаторни показатели: витален капацитет, максимално инспираторно и експираторно налягане. Установено е, че около 1/3 от болните със синдрома на Гилен-Баре се нуждаят от ИБВ.