1. Каква е прогнозата на Pityriasis rosea?

Прогнозата е отлична. Рецидивите възлизат на 2 %.

Евентуалните уложнения включват вторична бактериална инфекция, особено при везикулозния вариант на Pityriasis rosea. Постлезионните хиперпигментации са най-честата дълготрайна компликация.

2. Какви медикаменти са средство на избор?

В случаи на силен сърбеж системните антихистамини се използват, заради техния седиращ ефект, което предотвратява нощното екскорииране на кожата. Механизмът на действие е чрез конкурентно инхибиране на Н1 рецепторите. Използват се локални успокояващи и овлажняващи средства.

  • Hydroxyzine (Atarax, Neurolax) – антагонист на периферните Н1 рецептори. Инхибира действието на хистамина в субкортикалния отдел на ЦНС. Антихистамин със седативно действие. 25- 100 mg PO на 4- 6 h; да не надвишава 600 mg/d, при деца 2 mg/kg/d PO разделени на 6- 8 h
  • Diphenhydramine (Benadryl N) – за симптоматично облекчаване на симптомите, предизвикани от освободения хистамин. Доза 25- 50 mg PO на 6- 8h; да не надвишава 400 mg/d, при деца 5 mg/kg/d PO разделен на 6 h; да не надвишава 300 mg/d
  • Локални кортикостероиди – ниско до средно потентните кортикостероиди облекчават сърбежа. Ефекта се дължи на противовъзпалителните и имуносупресивни свойства.
  • Hydrocortisone (Locoid lipocreme) – потиска възпалението чрез инхибиране на миграцията на полиморфонуклеарните левкоцити и намалява капилярния пермеабилитет. Нанася се тънък филм върху засегнатия участък 2 до 4 пъти дневно до постигане на задоволителен отговор.
  • Betamethasone (Diprosone, Betnovate) – подтиска възпалението чрез инхибиране миграцията на полиморфонуклеарните левкоцити и намалява капилярния пермеабилитет. Въздейства върху продукцията на лимфокини и инхибира Лангерхансовите клетки. Нанася се тънък филм 2 - 4 пъти дневно до постигане на ефект.
  • Clobetasol (Clobederm, Dermovate) – Клас I суперпотентни локални стероиди. Инхибира митозата и увеличава синтеза на протеините, които подтискат възпалението и предизвикват вазоконстрикция. Нанася се 2 пъти дневно не повече от 2 седмици; да не се превишават 50 g/седмично

3. Какво е лечението на Pityriasis rosea?

В повечето случаи лечение не се налага, тъй като Pityriasis rosea е самоограничаваща се дерматоза без последствия. Необходимо е разясняване на проблема с пациента и успокояването му. В случаи на силен сърбеж могат да се имат предвид:

  • пациентите трябва да избягват тоалетни сапуни, стегнато облекло и разчесване
  • полезно е използването на емолиенти, както и локални препарати с каламин, ментол и др.
  • пероралните антихистамини и локални кортикостероиди повлияват сърбежа. Седативният ефект на антихистамините подобряват съня на пациентите. Някои дерматолози използват системни кортикостероиди при случаи с везикулозен PR. В големи дозировки системните кортикостероиди облекчават сърбежа и екзантема, но не скъсяват хода на заболяването. Те могат да екзацербират заболяването при някои пациенти. Използвани са кратки курсове на dapsone при тежък булозен PR, който не отговаря на стероидна терапия.
  • UV-B лъчи (5 еритемни дози дневно) облекчават сърбежа, но могат да увеличат честотата на постлезионните хиперпигментации. Полезно може да бъде излагане на естествена слънчева светлина.

Пациентите със силен сърбеж или заболяване, изискващо прилагане на системни кортикостероиди или UV-B терапия, трябва да се консултират с дерматолог.

Не се налага ограничение в активността или изолация на пациентите.

4. Каква е диференциалната диагноза?

Диференциална диагноза се прави с:

  • сифилис
  • psoriasis guttata
  • pityriasis lichenoides
  • parapsoriasis
  • tinea corporis
  • eczema nummulare
  • dermatitis seborrhoica
  • lichen planus
  • erythema dischromicum perstans

5. Как се поставя диагнозата Pityriasis rosea?

Лабораторните изследвания обикновено не дават отклонения и затова не подпомагат диагнозата. Много рядко се наблюдават промени в бялата кръвна редица, както и ускорено СУЕ.

Нативна микроскопия с КОН подпомага диференцирането от микоза на гладката кожа, особено в случаите, когато е налице само майчина лезия.

Ако са засегнати дланите и ходилата и пациентът е сексуално активен, се препоръчва изключване на вторичен сифилис чрез бърз реагинов тест (RPR) и VDRL (venereal disease research laboratory). Други белези, които насочват към вторичен сифилис са alopecia areata, дифузна аденопатия, белезникави папули по оралната мукоза и плоски кондиломи (condilomata lata).

Кожна биопсия се препоръчва, когато има атипична клинична картина, затрудняваща диагнозата или персистиране на ерупцията след 3- 4 месеца. Хистологията показва белези на субакутен или хроничен дерматит.

6. Какви са атипичните форми на Pityriasis rosea?

Атипични форми на Pityriasis rosea:

  • в 20 % от пациентите майчината плака може да липсва или да конфлуира с останалите лезии. Лекарствено индуцираните случаи обикновено протичат без поява на майчина плака.
  • обривът може да е локализиран периферно, а засягане на лицето се среща при деца. При засягане на аксили и ингвинални гънки се говори за инверсна форма. Описан е унилатерален вариант, при който обривите не преминават срединната линия.
  • лезиите при Pityriasis rosea могат да бъдат с големи размери (Pityriasis rosea gigantea), уртикариални (Pityriasis rosea urticata), везикулозни, пустулозни, пурпурични и подобни на erythema multiforme (кокардни).

7. Каква е клиниката на Pityriasis rosea?

Типично начало за Pityriasis rosea е поява на солитарна лезия, т.н. майчина плака (herald spot/patch), която се увеличава в следващите няколко дни по размери. След 1 – 2 седмици обривът генерализира, въпреки че това може да се случи от часове до месеци след появата на майчината плака. Втората фаза се състои от билатерални и симетрични макули, които отзвучават в следващите 6 седмици.

При клиничния преглед майчината лезия обикновено е единична, около 2 – 10 см в диаметър, локализирана по врата или трункуса, еритемна с фина десквамация. Тя се открива при повече от 50 % от пациентите и може да се появи като множествени лезии или на атипични места.

При генерализиране на обрива се появяват еритемни макули или плаки около 0, 5- 1, 5 см в диаметър и залющване в периферията. Често се описва, че имат вид на цигарена хартия. Лезиите са ориентирани с дългия си диаметър успоредно на линиите на цепливост (линии на Лангер), при което дават вид на елха. Локализират се симетрично по трункус, абдомен, гръб и проксимална част на горните крайници. След преминаване на лезиите остават хипопигментни или хиперпигментни петна.

Сърбеж има при 75% от пациентите, а при 25% от тях е тежък.

Описано е засягане на оралната мукоза от различен тип, включително еритемни плаки, точковидни хеморагии и улцерации.

Лимфаденопатия не е обичайна, но ако е налице, най- често се наблюдава при афроамериканци.

8. Каква е етиологията на Pityriasis rosea?

Pityriasis rosea е подобно на инфекциозните екзантеми заболяване, тъй като се появява сред контактни, има сезонна проява предимно през пролетта и лятото и има ниска честота на рецидивиране (3%).

Не са изолирани бактерии, вируси или гъби като причинители на заболяването, въпреки че HHV–6 и HHV–7 може би играят роля.

Обвинявани са редица медикаменти, които причиняват лекарствено индуциран Pityriasis rosea. Такива са: бисмут, барбитурати, captopril, злато, органични живачни препарати, methoxypromazine, methronidazole, D-penicillamine, isotretinoin, tripelennamine hydrochloride, ketotifene, salvarsan и др.

Атопия, себореен дерматит, акне вулгарис и пърхот са по-често срещани при пациенти с Pityriasis rosea, сравнени с контролна група.

9. Каква е честотата и разпределението по групи на Pityriasis rosea?

  • честота - по цял свят PR се среща при 2 % от амбулаторните пациенти. Заболяването е по-често през пролетта и в зоните с по- студен климат. Въпреки това може да се среща през лятото в други региони и особено горещите и сухи сезони в Австралия, Индия и Малайзия. Не съществува расово разпределение. По-интензивно пигментираните африканци имат по-дисеминирано заболяване. Лезиите при афроамериканците нямат розов цвят и изглеждат по-тъмни в сравнение с околната кожа.
  • смъртност - Pityriasis rosea е доброкачествено, самоограничаващо се заболяване с леко протичане с обрив и понякога сърбеж.
  • разпределение по пол - Pityriasis rosea е по-често срещано при жените в сравнение с мъжете. Според едно проучване женският пол е засегнат два пъти повече от мъжкия.
  • възраст - засяга всички възрастови групи, но обикновено се развива у деца и млади индивиди. Повечето пациенти са на възраст 10 – 35 години.

10. Какво е Pityriasis rosea?

Pityriasis rosea e честа доброкачествена папулосквамозна дерматоза, описана за първи път от Camilli Melchior Gibert през 1860 год. Pityriasis обозначава дребно залющване, а rosea се превежда като розово оцветяване. Pityriasis rosea може да има няколко варианта. Диагнозата е важна, тъй като може да наподобява вторичен сифилис.