8. Малко теория

При генериране на импулс от мозъка с цел движение (напр. повдигане на ръката), импулсът преминава през базалните ганглии. Базалните ганглии образуват стрио-палидо-нигралната система. Те участват във формиране на затворени възвратни кръгови системи. Целта на тези системи е да предоставят преработена информация към съответни корови области.

Базалните ганглии са отговорни за изглаждане на мускулното движение и за координиране на промените в позата. Невроните в базалните ганглии освобождават невротрансмитери, които провокират следващите неврони по пътя на нервния импулс да осъществят неговото предаване. Основният невротрансмитер в базалните ганглии е допамин.

При Паркинсонова болест се установява дегенерация на меланинсъдържащите неврони в парс компакта на субстанция нигра. Такива изменения се установяват и в локус церулеус, нуклеус рафе, базалното ядро на Майнерт, хипоталамус, темпорална кора. Това води до снижаване нивото на допамина и до нарушаване на връзките между невроните в базалните ганглии. Установява се развитие на глиоза. Наблюдават се вътреклетъчни включвания, наречени телца на Леви на местата, където има клетъчна загуба. Телцата на Леви могат да се установят и при други невродегенеративни заболявания, но локализацията им е различна при различните заболявания.

В резултат на описаните промени базалните ганглии не могат да "изгладят" двигателния акт, което води до развитие на тремор, промени в координацията и до забавяне и редуциране на двигателния акт (брадикинезия).

Симптомите при Паркинсонова болест са резултат от дегенерация на нигростриарни допаминергични неврони с понижаване нивото на допамина и последващ медиаторен дисбаланс. Една от възвратните системи, в която участват базалните ганглии е т.нар. моторен кръг. В него се формират директен и индиректен екстрапирамиден път. Директният път има възбуждащо влияние върху коровите неврони, а индиректният - подтискащо. Балансът между активностите на двата пътя осигурява нормалната моторна активност.

Допаминът има противоположен ефект върху директния и индиректния екстрапирамиден път. Той активира директния и подтиска индиректния път. При понижаване нивото на допамина в субстанция нигра балансът се нарушава в полза на индиректния път. Тъй като директният път облекчава двигателния акт, а индиректния път подтиска движенията, загубата на посочените неврони води до хипокинетично двигателно разстройство.

Симптомите обикновено се проявяват при загуба на около 80% от допамин секретиращите неврони в субстанция нигра. Проведени в последно време изследвания на базата на позитронна емисионна томография (РЕТ) отчитат, че симптомите може да се наблюдават и при загуба на 50-60% от допамиергичните неврони. Нивото на допамин продължава да се понижава постепенно във времето. Това се съпровожда от допълнително влошаване на клиничната картина.