7. Каква е клиничната картина при Паркинсонова болест?

Паркинсоновата болест се развива бавно и постепенно с нетипични оплаквания като болки в раменете, скованост, непохватност. С времето се развиват и основните симптоми на болестта като характерно за Паркинсоновата болест е асиметричното начало. С еволюцията на заболяването се стига до тежка двигателна инвалидизация на болния.

Оформят се четири кардинални симптома:

  • статичен тремор (тремор на покой) - при над 70% от болните това е първият клиничен белег. Обикновено започва едностранно дистално, най-често от ръката. Треморът е с честота 3-7Hz. Характерно е, че той е ритмичен, изчезва при движение и по време на сън. Засилва се от емоционално напрежение. С времето може да обхване цялата ръка, крака, контралатералните крайници.
  • ригидност - изразява се с повишаване на мускулния тонус на различни мускулни групи. При изследване на мускулния тонус ригидността се проявява като постоянно съпротивление при пасивно движение на крайниците. Съпротивлението може да се прояви гладко, но често пъти се получава стъпаловидно прекъсване- т. нар. "феномен на зъбчатото колело", който може да се засили при пасивното движение на единия крайник на фона на активно движение на противоположния.
  • брадикинезия - изразява се в забавяне на волевите движения, затруднение при започване и изпълнение на автоматизирани движения. Клиничната изява включва загуба на спонтанната лицева експресия- хипомимия или "масковидно лице", намалена честота на мигането, хипофония при говор, монотонна реч, микрография, намалени до липсващи физиологични синкинезии на ръцете при ходене, загуба на нормалните жестове, затруднено самообслужване. Хипокинезията се представя с намалена амплитуда на движенията.
  • постурална нестабилност - резултат от загуба на постуралните рефлекси, ригидността, акинезията.

При пациентите се наблюдава промяна в позата с флексия на главата и тялото, като ръцете са прибрани към тялото, сгънати в лакетните стави. Походката става забавена, с малки крачки, със затруднения при тръгване, обръщане, спиране. Появяват се пулсионни феномени. При тласкане на болния, той залита и започва да прави бързи малки крачки за да запази равновесие. В зависимост от посоката означаваме този феномен като ретро-, антеро- или латеропулсио.

При около половината от пациентите се развиват редица допълнителни симптоми, които се приемат за второстепенни. Такива са когнитивни нарушения, деменция, при което е необходимо да се направи диференциална диагноза с болест на Алцхаймер и прогресивна супрануклеарна пареза. Наблюдават се също така нарушения от страна на автономната нервна система, които се изразяват в наличие на ортостатична хипотония, констипация, уринарни и сексуални нарушения. Ако тези второстепенни симптоми се наблюдават в началото на заболяването е необходимо да се направи диференциална диагноза с други невродегенеративни заболявания, при които също се развиват някои от кардиналните симптоми на Паркинсонова болест.