3. Какво е лечението на Паркинсоновата болест?

При започване на лечение симптомите се повлияват добре за различно дълъг период от време. Този период е индивидуален и зависи от формата на болестта- треморно-ригидна, ригидно-брадикинетична. Така също и от провежданото лечение.

Лечението може да бъде заместително или симптоматично чрез възстановяване нивото на допамина или стимулиране на допаминовите рецептори. Превантивното лечение цели предотвратяване прогресията на болестта. В България е приет консенсус за лечение на ранна Паркинсонова болест. Според него се отлага започването на лечение с леводопа. В ранните стадии се прилагат МАО-В инхибитори (Selegeline) или Amantadine, които имат невропротективно действие. Тези медикаменти обикновено са ефективни през първите 3-4 години от началото на болестта. При изчерпване на клиничния ефект се преминава към прием на леводопа препарати.

Levodopa е прекурсор на допамина и по този начин се попълва дефицита на допамин в централната нервна система. Прилага се съвместно с допа-декарбоксилазни инхибитори, като така се постига намалено периферно превръщане на Levodopa в Dopamin. Допаминовите агонисти са препарати, които директно повлияват стриарните допаминови рецептори. Прилагат се при напреднала Паркинсонова болест заедно с Levodopa. Такъв препарат е медикаментът Pramipexol. Антихолинестеразните медикаменти (Akineton, Parkisan) са с ограничено приложение в терапията поради значителните си странични ефекти. Приема се, че те повлияват предимно тремора. Съвременната терапия на Паркинсоновата болест включва медикамент с невропротективен ефект за забавяне прогресията на болестта и препарат с контролирано освобождаване на леводопа за осигуряване на оптимални нива на допамин. При възникване на значителни двигателни флуктуации, свързани с поемането на всяка единична доза от лекарството се приема, че пациентът навлиза в стадия на късната Паркинсонова болест. При това се наблюдават различни усложнения, предизвикани както от страна на самото заболяване, така и от приеманите медикаменти.

Лечението на Паркинсоновата болест се основава предимно на заместителна терапия на недостатъчната допаминова продукция чрез приложение на леводопа (Л.-ДОПА) или чрез симулиране на допаминовите ефекти чрез приложение на допа агонисти като прамипексол, ропинирол, перголид или бромокриптин. Леводопа е открита като възможност за лечение при Паркинсонова болест от Арвид Карлсон. Леводопа е допаминов прекурсор, който претърпява трансформация в допамин в структурите на мозъка. Превантивната терапия цели предотвратяване прогресията на заболяването като се прилагат препарати с невропротективен ефект.