8. Каква е ролята на миелина и неговата загуба?

Миелиновата обвивка на аксоните действа като изолатор за преминаващите електрически импулси. Импулсите се провеждат скокообразно от едно прищъпване на Ranvier към следващото. Така се осигурява висока скорост на провеждане на нервните сигнали. При множествена склероза се развиват огнища на демиелинизация, наречени плаки. Този процес ангажира бялото мозъчно вещество като аксоните на нервните клетки са относително съхранени. Плаките на демиелинизация могат да се разполагат навсякъде, но се срещат предимно около мозъчните стомахчета, в зрителните нерви и зрителното кръстовище, в корпус калозум, мозъчния ствол, малкия мозък и гръбначния мозък. Плаките могат да бъдат пресни (активни) с изразени прояви на възпаление - оток, периваскуларни инфилтрати от лимфоцити и макрофаги. Броят на олигодендроцитите, които са отговорни за продукцията на миелин е намален. Миелинът е разрушен с оголване на аксоните. В хроничните неактивни плаки се наблюдава развитие на глиоза.

Оголените, т.е. демиелинизирани аксони не могат да провеждат нервните импулси ефективно. Сигналите не могат да прескачат, а трябва да изминават цялата дължина на нервното влакно. Това е много по-бавно в сравнение със скокообразното предаване на сигнала. Към този процес се прибавя и влиянието на промените, които настъпват локално при развита реакция на възпаление.

Нервната трансмисия се забавя или дори блокира напълно. Нарушената трансмисия води до загуба на функция, чиято клинична изява са разнообразните симптоми.

При отзвучаване на възпалението се включват в действие възстановителни механизми, които водят до ремиелинизация (възстановяване на миелиновата обвивка на оголените аксони). Това е свързано с подобрение в нервното провеждане и съответно подобрение на неврологичния дефицит. Тази ремиелинизация обаче не е пълноценна. Миелиновата обвивка е по-тънка и с по-голям брой прищъпвания на Ranvier.