3. Какви изследвания са необходими за да се постави диагноза ?

Плаки на демиелинизация в главен и гръбначен мозък при магнитнорезонансна томография.

Магнитно-резонансно изследване - магнитно-резонансното изобразяване на главен и гръбначен мозък (скениране) дава възможност да се диагностицират уврежданията в бялото мозъчно вещество. С помощта на това изследване е установено, че при пациенти с множествена склероза може да се открият огнища на демиелинизация, които са "глухи"- т.е. не водят до изява на симптоми. МРТ изследването не може да се използва като показател за предвиждане на хода на болестта. Все пак изследването е важно при поставяне на диференциална диагноза между множествена склероза и други заболявания на централна нервна система, при които може да се наблюдават същите симптоми. Находката при множествена склероза не е специфична за заболяването.

Евокирани (предизвикани) потенциали - изследването дава възможност да се проверят обективно функциите на някои нервни пътища и влакна. Колкото по-изразена е демиелинизацията, толкова по-бавно е провеждането по нервните влакна. Изследването дава възможност да се установи наличие на лезии без явна клинична изява. Изследват се зрителни евокирани потенциали (ЗЕП), соматосензорни евокирани потенциали (СЕП) и мозъчностволови слухови потенциали (МССП).

Ликворно изследване (лумбална пункция) - дава възможност да се отчетат промени в общия белтък, албумина и клетките. Може да се установи нарастване на клетъчния брой с преобладаване на Т лимфоцитите и повишено ниво на ликворния протеин. Чрез електрофоретично изследване на ликвор се търси относително нарастване на имуноглобулините (предимно IgG) спрямо ликворния албумин. Това е показател за синтез на имуноглобулини интратекално. Изследването позволява да се прецени активността на процеса за даден момент.

Процесът на поставяне на диагноза множествена склероза започва с изключване на други възможни причини (заболявания). Нито едно изследване само по себе си не е категорично доказателство за наличие на множествена склероза. Ето защо диагнозата трябва да бъде съвкупност от анамнеза, данни от неврологичния статус и резултати от проведените изследвания. Диференциална диагноза се прави с широк кръг заболявания като други възпалителни заболявания на централна нервна система , които протичат с огнища на демиелинизация; системни заболявания на съединителната тъкан с ангажиране на централна нервна система; мозъчносъдови болести, дегенеративни и метаболитни заболявания, неоплазми и други.