2. Може ли да се лекува множествена склероза?

Не съществува медикамент, който да лекува множествена склероза. Все пак разработени са редица медикаменти, които повлияват симптомите при множествена склероза или променят тежестта и честотата на отделните пристъпи.

  • Кортикостероиди - Methylprednisolone, Prednisolone са средството на избор, с което се повлияват пристъпите. Те имат противовъзпалително и имуносупресивно действие, но краткотраен ефект. Не повлияват прогресията на болестта. Прилагат се за ускоряване на възстановяването при отделния пристъп. Съществуват различни схеми на лечение. Предпочита се приложението на големи дози във венозна инфузия всеки ден или през ден.
  • Имуномодулатори – интерферони - статистически е доказано, че намаляват честотата и риска от развитие на нов пристъп. Проучванията показват, че те забавят настъпването на инвалидизация. Прилагат се интерферони от клас бета (интерферон-бета): интерферон-бета 1а (препаратите Avonex и Rebif) и интерферон-бета 1б (Betaferon). Интерфероните са имуномодулатори. Те спират прекомерните реакции на имунната система. Също така повишават устойчивостта на здравите клетки към вируси и така повишават съпротивителните сили на организма. Пациентите лекувани с интерферон имат по-продължителни периоди без развитие на нови пристъпи, а при поява на нов тласък оплакванията са по-леки. Така се забавя развитието на инвалидността. Лечението с интерферон не води до пълно излекуване. Въпреки провежданата терапия възможно е отново да настъпят пристъпи на фона на лечение с интерферон и да нарастне степента на инвалидност. Освен това наблюдаваният ефект върху хода на болестта е индивидуален. Пациентите се повлияват в различна степен, а е възможно при някои да не се постигне успех по отношение честотата и тежестта на пристъпите. Трябва да се знае, че обикновено в първите месеци на лечение са възможни известни странични реакции към медикамента, който по същество е белтъчен продукт. Интерфероните могат да предизвикат грипоподобни оплаквания като болки и напрежение в мускулите, покачване на телесната температура, втрисане, чувство на обща слабост и умора, често пъти с продължителност седмици или месеци при някои пациенти. На мястото на инжектиране е възможно да се наблюдава дразнене на кожата с оток, зачервяване, сърбеж. Посочените ефекти отзвучават след определен период от време, който е индивидуален. Така също те не водят до влошаване на хода на болестта. При поява на някои от посочените оплаквания е необходимо да се потърси помощ от специалист. Инжектирането на интерферон може да се извършва във вечерните часове, при което страничните ефекти ще се разгърнат през нощта по време на сън и е възможно да останат незабелязани или да се понесат по-леко. Профилактика на евентуалното покачване на температурата, както и на болки в мускулите може да се осъществи чрез прием на нестероидни противовъзпалителни медикаменти. Трябва да се помни, че едно покачване на температурата, особено при пациент с начало на пристъп може да усили тежестта на оплакванията. Инжектирането на медикамента трябва да се извършва всеки път на различно място. Така се избягват възможните кожни реакции в мястото на инжектиране. Периодът между инжектиране на едно и също място трябва да бъде поне една седмица. Не се поставят инжекции в кожни участъци, които са видимо променени- зачервени, отекли, с повърхностни наранявания. Всеки пациент преминава курс на обучение за индивидуално поставяне на инжекции.
  • Глатимер-ацетат (Copaxonе) - представлява синтетичен полипептид. Намалява честотата на пристъпите при пристъпно-ремитентен ход на болестта.
  • Имуносупресори - прилагат се Mitoxantrone, Azathioprine, Cyclophosphamide.