1. Какво е синдром на вертебро-базиларната система?

Вертебробазиларната система обхваща вертебралните, базиларната и задните мозъчни артерии. В 5 до 10 процента от хората двете задни мозъчни артерии произлизат от каротидната система, а в 20-25% едната задна мозъчна артерия произхожда от каротидната, а другата - от вертебробазиларната система.

В около 70% от случаите инцултите във вертебро-базиларната система се предходжат от транзиторни исхемични атаки.

Задна мозъчна артерия- клиниката при увреда на задна мозъчна артерия зависи от колатералното кръвообръщение, като оклузии проксимални на задна комуникантна артерия може да останат безсимптомни. Има 3 основни клинични типа:

  • предни и проксимални синдроми. Таламичният инсулт се характеризира с контралатерална обикновено тежка загуба на повърхностна и дълбока сетивност, както и транзиторна хемипареза. По увреден може да бъде усетът за болка и температура. Впоследствие може да се развият болка, хиперпатия, парестезии, които да персистират до години. Възможни са хомонимна хемианопсия, вкусови промени, атетоза на ръката, подтискане на настроението.
  • субталамични и синдроми на средния мозък. Тук се включват синдром на Вебер – окуломоторна парализа съчетана с контралатерална хемиплегия, парализа на вертикалните очни движения, контралатерална атаксия, ступор, кома.
  • антеромедиални долни таламични синдроми - срещат се бализъм и хореоатетоза по хеми тип, хемиатаксия, тремор, загуба на дълбоката сетивност, Корсаков (амнестичен) синдром.
  • корови синдроми - реща се хомонимна хемианопсия, в непълните случаи се по-често е засягането на горните квадранти. Централното виждане може да е запазено. Възможни са зрителни халюцинации, метаморфозия, палинопсия. Засягането на доминантната хемисфера води до алексия, като е възможна аграфия, анопия, зрителни агнозии, рядко и паметови разстройства.
  • билатерални корови синдроми – симптоматиката може да включи корова слепота. Зеничната реакция е запазена. Пациентите може да не осъзнават слепотата (синдром на Anton). При частична лезия зрението може да флуктуира. Когато зоната на инсулта включва долномедиалната част на темпоралния лоб се достига до тежки паметови нарушения. При мезиотемпорално-окципитални лезии може да се наблюдава прозопагнозия (неразпознаване на лица).

Вертебрална артерия - кръвоснабдява долните ѕ на пирамидите, lemniscus medialis, ретрооливарния регион, задната долна част на церебеларната хемисфера. Между вертебралните артерии се открива асиметрия в около 85%, като в около 10% кръвоснабдяването практически е от едната вертебрална артерия. Исхемичните инциденти на вертебралните артерии могат да се дължат на дисекация – характерен симптом е цервикално-окципитална болка, прекратяване на кръвоснабдяването при ротация на врата, продължителна екстензия на врата – обикновено води до преходни симптоми. Вертебробазиларна недостатъчност може да се наблюдава при subclavian steal феномена – оклузия на a.subclavia преди отделянето на вертебралната артерия с обръщане кръвотока на a.vertebralis.

Запушването на една вертебрална артерия може да остане безсимптомно. Могат да се развият следните синдроми:

  • медиален медуларен синдром - наблюдават се плегия за контралатералните крайници, контралатерална загуба на вибрационния и позиционен усет, ипсилатерална парализа, впоследствие – атрофия на езика.
  • латерален медуларен синдром (Валенберг). Откриват се нистагъм, гадене, повръщане, световъртеж, контралатерална увреда на усета за болка и температура за лицето и тялото, понякога само за лицето и крака, ипсилатерано – птоза, миоза, енофталм, намалено потене (синдром на Хорнер); ипсилатерална увреда на IX и X черепно мозъчни нерви – дрезгавост, дисфагия, ипсилатерална парализа на небцето и гласовите връзки, намалено откашляне; вертикална диплопия; ипсилатерална атаксия, падане на ипсилатералната страна или латеропулсия; увреда на n.trigeminus – болка, горене, увредена сетивност на ипсилатералната половина на лицето; загуба на вкуса; вкочаненостна ипсилатералните крайници.
  • заден медуларен синдром. Проявява се със церебеларна атаксия, световъртеж, гадене, повръщане, нистагъм, хълцане.

Базиларна артерия - тъй като базиларната артерия е с по-широк диаметър от вертебралните, то емболия при нея е възможна при горната бифуркация.

Обструкцията на базиларната артерия, когато е пълна често води до нарушаване на съзнанието до кома, поради исхемията на ретикуларната формация. Възможно е пациентите да са в съзнание – при развитието на locked-in синдром – вентрален понтинен синдром – квадриплегия, увреда на каудалните черепно-мозъчни нерви и на хоризонталните очни движения.

Оклузия при горната бифуркация довежда до сомнолентмост, акинетичен мутизъм, зрителни халюцинации, паметов дефицит, птоза, парализа на вертикалните очни движения, ретракционен нистагъм, парализа имитираща увреда на n.abducens, спазъм на конвергенцията, ретракция на горните клепачи, отклонение на погледа, състояние на обърканост и ажитираност, зрителни дефекти.

Запушването на горната малкомозъчна артерия се демонстрира с ипсилатерална церебеларна атаксия, гадене, повръщане, контралатерална загуба на температурната и болкова чувствителност, дизартрия; по-рядко се срещат частична глухота, статичен тремор на същестранната ръка, ипсилатерален синдром на Хорнер, миоклонус на небцето.

Основните симптоми при оклузия на a.cerebeli anterior inferiorса гадене, повръщане, нистагъм, световъртеж, тинитус, лицева слабост, същестранна малкомозъчна атаксия, ипсилатерален синдром на Хорнер, контралатерална загуба за температурен и болков усет, пареза на конюгираните латерални очни движения, понякога едностранна глухота.