4. Какви са инструменталните методи на изследване?

  • ЕКГ - нормалната ЕКГ предполага, че диагнозата сърдечна недостатъчност трябва да бъде внимателно преразгледана. Присъствието на Q зъбци в отвежданията срещу предната стена на ЛК, както и на ЛББ при пациенти с ИБС са добри предиктори на снижена фракция на изтласкване (ФИ). Левопредсърдното обременяване и данните за левокамерна хипертрофия могат да са свързани със систолна и диастолна дисфункция, но с по-малка прогностична стойност. ЕКГ е особено важна за диагностициране на ритъмно проводни нарушения и остри форми на ИБС.
  • гръдна рентгенография - рентгенографията на сърце и бял дроб трябва да бъде част от началното изследване на пациенти със сърдечна недостатъчност, но трябва да се интерпретира в контекста на клинчната находка и ЕКГ.Могат да се установят признаци на кардиомегалия и белодробен застой: кардиоторакален индекс над 0,50, "еленови рога", линии на Керли В, засенчване на костодиафрагмалните синуси и др.
  • ехокардиография (Ехо КГ) - това е предпочитаният метод за доказване на сърдечна дисфункция.Установява се уголемяването на сърдечните кухини , определя се фракцията на изтласкване и скъсяване, дебелината на миокарда. Чрез Доплер техниката могат да се открият клапни регургитации и параметри на диастоланата функция, както и да се изчисли минутният обем, пулмоналната хипертония. Ехо КГ позволява и да се открият много от причините за сърдечна недостатъчност - клапна патология, перикарден излив, нарушения в регионалната кинетика при ИБС, хипертрофична кардиомиопатия и др. Трансезофагелната ЕхоКГ се прилага при пациенти с много лош УЗ прозорец , при сложна клапна патология, при подозирана протезна клапна дисфункция за диагностициране на тромб в ухото на ляво предсърдие.