3. Какви други неинвазивни методи се използват?

  • стрес ЕхоКГ помага за диагностика на исхемия и на витален миокард
  • радиоизотопни изследвания дават възможност с голяма точност да се определят обемите на сърдечните кухини и ФИ, както и да се идентифицират региони на исхемия
  • ядрено-магнитен резонанс - препоръчва се само ако другите техники не дават диагностичен отговор. Осигурява прецизна информация за сърдечните обеми, левокамерна маса, състоянея на перикарда, идентифициране на исхемични и некротични зони.
  • функционално изследване на дишането – има значение за изключване на белодробни причини за задуха
  • тест с натоварване - има ограничена стойност за диагностиката на СН, но един нормален максимален тест, при нелекуван пациент изключва диагнозата СН. По-голямо значение стрестестът има за оценка на функционалния клас, на терапевтичния ефект и прогнозата. Кислородната консумация /V02/е по- надежден показател от степента и времето на натоварване. Максимална V02 по малка от 10 мл/кг/мин определя пациентите с висок риск. Макс V02 по-голяма от 18 мл/кг/мин означава нисък риск.За субмаксимална оценка 6 минутният тест с ходене може да даде ценна прогностична информация при достигната дистанция под 300 м.
  • ЕКГ холтер няма значение за диагнозата, но е ценен за установяване на ритъмно- проводни нарушения. Намалената вариабилност на сърдечната честота е доказан лош прогностичен белег.