5. Каква е диференциалната диагноза на атопичен дерматит?

В диференциалнодиагностичен план влизат в съображение следните заболявания:

  • контактен алергиче дерматит
  • контактен иритативен дерматит
  • lichen simplex chronicus
  • eczema nummulare
  • psoriasis vulgaris
  • scabies
  • tinea
  • себореен дерматит.

Атопичния дерматит понякога трудно се отличава от други причини за дерматит. В неонаталния и кърмачески период най- голяма трудност създава различаването от себореен дерматит. При атопичния дерматит и себорейния дерматит се наблюдават crustae lacteae (млечни кори), които при себорейния дерматит са мазни и жълтеникави. Ксерозата и силния сърбеж не са характерни за себорейния дерматит. Последния се развива веднага след раждането, докато атопичния дерматит започва към третия месец. Двете заболявания трябва да се диференцират от псориазис.

Scabies (краста) се представя от силно сърбящ екзантем. Другите членове на семейството също имат сърбеж. Областите на засягане са влажните и топли участъци. При кърмачета се засягат длани и стъпала. Лицето е свободно от патологичен процес и кожата не е суха.

Контактен алергичен дерматит от никел при деца трудно се различава от AD. Локализацията на плаките (под никелови копчета на дрехите) помага за диагнозата, въпреки че контактната алергия може да се разпространи по други участъци на тялото. Сухота на кожата и засягане на лицето рядко се срещат. AD обикновено започва по- рано.

Децата със силен сърбеж и генерализиран дерматит трябва да се изследват за вродени имунодефицитни заболявания (синдром на Job, Wiskott- Aldrich и др.) и фенилкетонурия.

Микозата на гладката кожа обикновено протича с единична плака, но при неправилна диагноза и лечение с локални кортикостероиди причинява дисеминиран дерматит.