5. Какъв е подходът при остър билиопанкреатит?
В западните страни 40-60% от случаите се дължат на жлъчна калкулоза.
Щом диагнозата билиопанкреатит е поставена понататъшното лечение зависи от тежестта на процеса, от наличието на обструктивен иктер/супуративен холангит. Спецификата в този случай, е че етоилогичният фактор може да бъде повлиян хирургично, което променя и тактиката при билиопанкреатит. При по-леките форми подхода е консервативен, последван от холецистектомия след клинично подобрение. Неотстраняването на мехура е с свързано със сигурни бъдещи рецидиви. Пациенти, при които не може да се извърши холецистектомия се подлагат на ендоскопската папилотомия.
Тежко протичащите билиопанкреатити, неповлияващи се в първите 48ч., обструктивен иктер/супуративен холангит са показани за интервенция.Метод на избор е ERCP с ендоскопска свинктеротомия. Алтернативата е холецистектомия и поставяне на Т-дрен в д.холедохус супрадуоденално.
