11. Как се поставя диагнозата?
- лабораторни изследвания - за потвърждаване на диагнозата остър панкреатит лабораторно най-масов и достъпен е тестът с амилаза в серум или урина. В повечето случаи тя се повишава значително в първите 24 часа от началото на острия панкреатит. Много други патологични процеси също повишават амилазните нива - язвена перфорация, травма, панкреатичен асцит, псевдокиста, карциноми, абсцес, патология на билиарното дърво, интестинална острукция, перитонит, синдром на приводящата бримка, остър апендицит, руптурирала извънматочна бременност, салпингит, руптура на аортна аневризма и др. Високите нива на триглицериди могат да предизвикат фалшиво ниски амилазни резултати.Липазата в кръвен серум е по-точен маркер за острия панкреатит от амилазата, защото липазата се синтезира единствено в панкреаса. Тя повишава нивата си и при перфорирал улкус, остър холецистит, интестинална исхемия. Други неспецифични промени в лабораторните показтели са повишен хематокрит, левкоцитоза, понижаване на албуминовите нива, нарушения в кръвните газове, повишение на билирубина, кратинин, С-реативният протеин, LDH.
- рентгенография на бял дроб и абдомен - може да покаже косвени данни за остър панкреатит - плеврален излив в ляво, ателектаза базално в ляво, елевация на ляв диафрагмален купол. Тази находка говори за сериозен перидиафрагматичен възпалителен процес. Графията на гръден кош е важна и за изключване на други патологични процеси, изхождащи извън панкреаса - лобарна пневмония, пневмоторакс и др. При нативна графия на абдомен няма специфични белези за панкретит, но все пак се намират някой неспецифични промени - наличие на газ в доуденум, говорещ за дуоденастаза, често е наличието на стражева гънка (sentinel loop sign), която представлява дилатирана йеюнална бримка локализирана в горен абдомен, в близост до панкреас. Симтомът на "прекъснатият колон" (cutoff colon sign), това е наличие на газ в колон асценденс и транзверзум и липса на газ в десценденс и сигмоидеум, което се дължи на парезата на първите две части (тяхната инервация и кръвоснабдяване се движат по пътя на а.мезентерика супериор, която е "прегърната" от панкреаса) на колона. Други неспецифични находки са камъни в жлъчен мехур, размазан контур на м.псоас, картина на динамичен илеус. Един специфичен маркер е калцификати в панкреас, но това е по-скоро белег на хроничен панкреатит. Абдоминалната ехография може да бъде полезна и трябва да се извършва, въпреки че раздутите от газове чревни бримки препятстват изследването. Тя има за задача да уточни състоянието на панкресната жлеза и околлните тъкани, халичието на псевдокисти, състоянието на жлъчният мехур и жлъчните пътища, наличието на жлъчни камъни в д.холедохус т.е. имали остър панкреатит билиарна генеза или няма такава, наличието на асцит, и др.
- компютърна томография - трябва да се извършва при всички панкреатити оценени като тежки с цел да се установи наличието на некроза на жлезата (неперфузиращи се участъци), наличието и размера на псевдокисти при корполентни пациенти за изключване на друга патология (перфорация ). КАТ белези - разширяване на паренхима (дифузно, фокално), едем на паренхима, некроза. Перипанкреасни промени - размазване на мастните планове, удебеляване на фасциалните планове, наличие на флуидна колекция, раздути чревни бримки, плеврален излив, едем на мезентериума.
- ядрено магнитния резонанс(ЯМР) - има дигностична стойност както КАТ
- ендоскопска ретроградна холангио-панкреатография (ERCP) - инвазивна процедура, тя има диагностичен и терапевтичен (ендоскопска сфинктеротомия) потенциал. За диагностични цели се използва при суспекция за панкреас дивизум, ануларен панкреас, дуктална стриктура, тумори. Терапевтична роля има при пациенти с билиарна генеза, усложнени с холангит и хода на билиопанкреатит.
