6. Как се поставя диагнозата остър холангит?

Диагнозата остър холангит обикновено се поставя или обсервира на базата на анамнеза и физикален преглед, лабораторните тестове могат да подкрепят данните за билиарна обструкция.

Левкоцитозата, хипербилирубинемията, повишената алкална фосфатаза и трансаминази са честа констелация при ОХ, умерено повишена серумна амилаза се наблюдава при една трета от пациентите, значителното и повишение говори вече в посока на съпътстващ остър панкреатит – около10%.

Ехографията на абдомен е надеждна в търсенето на разширено билиарно дърво, панкреатична маса, наличието на холецистолитиаза, но открива само около 35% от холедохолитизата.

Сравнена с ехографията компютърната томография (КТ) е по-ефективна в намирането на причината и нивото на билиарната обструкция.КТ може да демонстрира добре дисталния холедох и да установи литиазата, ако калкулите имат достатъчно висока калциева плътност.Директната холангиография: ERCP и PTC могат да демонстрират билиарното дърво най-добре.Директната холангиография може да изостри холангита – сепсис, така че трябва винаги да бъдат съпроводени с терапевтичен дренаж, когато е налице билиарна обструкция.