4. Какво е консервативното лечение?

Началното лечение на всички пациенти с остър холангит трябва да включва водно-солева ресусцитация и антибиотици. Поддържащите мероприятия могат да се допълнят при необходимост с инвазивен мониторинг, интензивни грижи при случаи на тежък холангит. Поради широкият спектър от микробни причинители и възможността от смесена инфекция са показани широкоспектърни антибиотици, който трябва да покриват грам-отрицателният спектър.

В миналото често е употребявана комбинацията ампицилин с аминоглюкозид. Мезлоцилин като монотерапия е доказано по-ефективен, с по-малко странични ефекти. Мезлоцилинът обаче не е ефективен срещу Псевдомонас. Сравнителни проучвания за ефективността на АБ терапия не са показали превъзходство за никой от тях.

Резонно е да се започне с тикарцилин с клавулонат (Timentin), или пиперацилин с тазобактам (Tazocin). Около 90% от пациентите отговарят на положително на АБ и другата поддържаща терапия в интервал от 24-48 часа. Маркери за това са: клинично подобрение, спадане на температурата, нормализиране на чернодробните проби, субективно отчетено подобрение.

За пациентите, които отговарят позитивно на консервативната терапия дефинитивното отстраняване на билиарната обструкция може да бъде отложено до отшумяване на острия холангит. При пациенти, които не отговарят на консервативната терапия и такива с тежка септична картина спешната билиарна декомпресия е основна за успешното лечение.