1. Какво е ендоскопски дренаж?

Откакто е била извършена успешно ендоскопска сфинктеротомия и калкул екстракция през 1973г. методът се е превърнал в основен за лечението широк кръг патология включително и остър холангит. Голям брои проучвания намират,че употребата на метода е свързана с нисък процент морбидност и морталитет. Leese и колектив (1986г.) намират, че ендоскопското лечение е с по-добри резултати от хирургичното в ретроспективно нерандомизирано проучване включващо 82 пациенти.

Пациентите третирани чрез ендоскопска сфинктеротомия имат сигнификантно по-ниска смъртност 4.7% от оперираните – 21.4%, въпреки факта, че пациентите в ендоскопската група са били сигнификантно по-възрастни, с по-висок хирургичен риск.

Предимствата на ендоскопският метод сравнен с хирургичният при пациенти с остър холангит са били за пръв път демонстрирани в проспективно рандомизирано проучване проведено от Lai и кол. От Хонг Конг през 1992г. В него 82 пациенти в тежко състояние с ОХ са били рандомизирана за ендоскопски дренаж или спешна хирургична намеса след като холедохолитиазата е била установена чрез ERCP.

Ендоскопският дренаж е включвал папилотомия и поставяне на назобилиарен дрен.Опити за калкулекстракция не са правени при инициалната ендоскопска процедура.След преминаването на холангита 16 пациенти са били дефинитивно оперирани, а 25 дефинитивно ендоскопско третирани.Оперираните пациенти имат по-висока честота на компликации (64% срещу 34%) и по-висока смъртност( 32% срещу10%) сравнено с ендоскопският метод. Това потвърждава, че ендоскоският път за дренаж и контрол на септициемията при тежък остър холангит причинен от холедохолитиаза е по-добър в сравнение с хирургичния.

По-нови проучвания показват , че ендоскопският дренаж може да бъде извършен с много по-ниска смъртност и морбидност от хирургичната намеса и може ефективно да отстрани ендотоксинемията асоциирана с ОХ. В скорошно проучване ERCP е използвано за третиране на 898 пациенти с остър холангит дължащ се на литиаза 49 с ОХ дължащ се на дуктална стеноза. Всички пациенти са били третирани успешно с честота на смъртност 0.42% и честота на компликации 6%. Само двама са имали нужда от допълнително хирургично лечение: един за панкреатит и един за перфорация.

Смъртността и морбидността нарастват със забавяне времето за намесата от началото на острия холангит до дренажната процедура , така че пациент с тежък холангит или такъв , който не отговаря на консервативната терапия се нуждае от спешна ендоскопска намеса - билиарна декомпресия, или друга дренажна процедура при неуспех на ендоскопията.