5. Как се поставя диагнозата?

Поставянето на точна диагноза е сложен и последователен процес. Най-напред лекарят ще ви разпита подробно. Така той ще се осведоми за оплакванията, които имате, техния характер, причините за тяхното засилване и облекчаване и т.н.. Важна е информацията за предишни заболявания, за наличие на болни с тумори на костите в семейството и т.н.. Всичко това ориентира грубо лекаря. След разговора той ще ви прегледа обстойно, като обърне специално внимание на областта, в която са най-изразени оплакванията. Лекарят следи за белези на подуване, зачервяване, болезненост, подвижност на формацията, засягане на функцията и движенията на разположените в съседство стави и т.н.. Информацията от прегледа дотук обикновено предизвиква у лекаря подозрение за развитието на туморен процес, но съвкупността от симптомите може да се припокрива с тези на други, нетуморни заболявания на опорно-двигателния апарат.

По преценка на лекаря и в определена последователност се извършват редица изследвания:

  • рентгенография или т. нар. рентгенова снимка - някои от костните тумори имат характерен рентгенов образ, който може да улесни много диагностицирането; може да се открие и счупване на променен участък от костта
  • изследвания на кръвта - включват определяне на различните видове кръвни клетки, серумни белтъци (особено информативни при подозрение за сарком на Юинг), ензими като алкална фосфатаза (повишава се при костни тумори), серумен калций, паратхормон и др.
  • изследване на урина
  • компютърна томография или скенер - вид рентгеново изследване, при което се изработват образи на срезове от съответната част на тялото, които се обработват от компютър
  • магнитен резонанс - вид нерентгеново изследване, при което под влиянието на мощен магнит тъканите излъчват сигнали, които се преработват от компютър в образ на екран
  • костна сцинтиграфия - по венозен път се инжектира малко количество радиоактивно вещество, чието натрупване се отчита от специални уреди (гамакамери)
  • биопсия - това е решаващият метод за поставяне на диагнозата " костен тумор " и точнот определяне на вида и структурата му. Може да се извърши чрез пункция с широка игла или чрез малка операция. И двете се извършват под упойка. При двата метода се взема известно количество материал от подозираната за туморна тъкан. Материалът се изследва под микроскоп от лекар специалист, който дава заключение за вида и степента на развитие на тумора. Тук се включва и вземането на биопсия от костния мозък или т. нар. костномозъчна пункция.
  • с оглед на прецизното лечение на костния тумор трябва да се направи точно стадиране, т. е. да се определи степента на разпространение на процеса; за тазицел се извършват рентгенови снимки на белите дробове, ултразвуково изследване на вътрешните органи, сцинтиграфия на кости, магнитен резонанс и мн. други