4. Как се лекуват костните тумори?

За всеки вид тумор, диагностициран в определен стадий има изготвени оптимални протоколи за лечение, в изработването и осъществяването на които вземат участие освен ортопедът-травматолог още и радиолог, специалист по химиотерапия, рентгенолози, хематолози, психотерапевти, рехабилитатори и т.н. , т. е . широк екип от специалисти, чиято цел е да предложо най-доброто лечение във всеки един случай.

Лечението зависи от вида на тумора, неговото разположение, възрастта и състоянието на болния, наличието на метастази или на друг първичен тумор и т.н..

Голяма част от доброкачествените тумори не налагат лечение. Обикновено такова се налага ако се забележи бърз растеж на формацията, ако предизвиква оплаквания или ако съществува риск от превръщане в злокачествен тумор. Лечението е хирургично и представлява премахване на променената тъкан и запълване на дефекта със здрава костна тъкан (била тя собствена или чужда). Оперирани или не доброкачестените тумори изискват редовно проследяване от лекар специалист, който преценява всяка промяна в развитието на тумора.

При злокачествените тумори се използват комбинации от различни методи на лечение.

Така например при остеосаркома и саркома на Юинг се прилага комбинация от хирургично лечение, лъчетерапия (вид рентгенови лъчи с особена характеристика) и химиотерапия (лечение с лекарства, които унищожават приоротетно туморните клетки, но също така и мног от нормалните бързорастящи клетки в организма като покриващите храносмилателния тракт, клетките на космите и т.н.).

Хирургичното лечение включва ампутация на засегнатия крайник или ако е възможно представлява т. нар. крайник-запазваща хирургия. При нея засегнатия крайник не се ампутира, а се премахва само засегнатата от тумора тъкан, като получения дефект се запълва с кост (най-често чужда) или с метални протезни части, заместващи дадена става и частта от костите около нея (това са т. нар. изкуствени стави). При подрастващите обикновено се налага да се предприемат повторни операции, съобразени с растежа на костите. След ампутация обикновено се изработват външни протези, които изискват специално обучение за ползването им.

Понякога на хирургично лечение могат да се подложат и метастази от костен тумор в белите дробове.

Химиотерапията последва хирургичното лечение, като има за цел да " убие" останалите злокачествени клетки. В някои случаи курс химиотерапия се прави преди хирургичното лечение за да се намали обема на тумора и да се улесни операцията.

Според някои школи роля при лечението на остедсаркома има и прилагането на лъчетерапия.

Лечението на множествения миелом се различава до известна степен. Той се лекува с различни схеми на химиотерапия, които имат за цел да убият или намалят под определен брой променените плазмени клетки. За болките и засягането на костите се прилага лъчетерапия. Хирургичното лечение обикновено не се прилага тук. За осигуряване на адекватна защита на организма против инфекции се вливат имуноглобулини. В някои случаи се прилага костно-мозъчна трансплантация, която може да доведе до окончателно излекуване.

Лечението на метастатичните тумори на костите има за цел сам да облекчи симптомите. Наред с лекарственото лечение с обезболяващи, за намаляване на костната болка се прилага лъчелечение. Много важно е да се прецени риска от счупване на засегнатите кости (най-често прешлени на гръбнака). Ако този риск е голям могат да се предприемат операции, които имат за цел да стабилизират даден участък от гръбначния стълб и да предотвратят счупвания, които сами по себе си предизвикват болка. Прилага се и медикаментозно лечение, имащо за цел да засили костта (хормонолечение). Паралелно с лечението на метастатичния тумор тече лечението и на първичния тумор.