1. Каква е прогнозата при заболяванията на жлъчните пътища?

Инфекции, свързани с жлъчнокаменно запушване се повлияват много добре от лечение. Най-тежката инфекция, асцендиращият холангит, има смъртност под 1% ако се лекува правилно.

По голямата част от хората страдащи от първична склероза живеят само 9 до 12 години след като са диагностицирани, освен ако не бъдат трансплантирани. Хора с първична билиарна цироза доживяват около 10 до 17 години след като са диагностицирани, ако тогава са били безсимптомни и около 7 години след като развият симптомите.

Поради фактът, че ходът на тези заболявания е така предсказуем, и това че засяга сравнително млади възрасти, на тези пациенти се дава висок приоритет в програмите за чернодробна трансплантация. Поради високия риск от усложнения и смърт по време на чернодробната трансплантация, тя се препоръчва само когато по-тежките симптоми на заболяването са се проявили.Възможността болестта да се развие и в новия черен дроб остава.

Процентът на преживяване при хора с холангиокарцином е доста нисък поради това, че когато се диагностицира, най-често вече е в твърде напреднал стадий. В границите на 5%-10% се движи 5-годишната преживяемост при болните с рак на жлъчните пътища. Ако ракът не се е разпространил в тялото, хирургическата операция може да даде отлични дългосрочни резултати (поне 5-годишна преживяемост) при 75% до 80% от много ранните карциноми.

2. Кога да се обърнем към специалист?

Свържете се с вашия лекар ако получите пожълтяване на кожата или склерите.

Ако имате треска или болки в корема, незабавно потърсете лекарска помощ.

3. Какво е лечението на билиарната атрезия?

Билиарната атрезия, невъзможността жлъчните пътища да се развият нормално у деца, може да се лекува хирургически. При един от методите се използва част от червото на бебето, за да се замести липсващия сегмент от жлъчните пътища.Друг един метод изисква пренасочване на жлъчния дренаж и допълнителна операция върху червото. Въпреки това, у повечето бебета с това заболяване, поради неадекватния дренаж, продължава да тече възпалителен процес и могат да развият цироза, изискваща чернодробна трансплантация.

Поради факта, че и първичната билиарна цироза и първичния склерозиращ холангит водят до прогресираща чернодробна увреда, за по добра дългосрочна прогноза често се налага чернодробна трансплантация. Някои медикаменти могат да намалят симптомите и да забавят прогресията на заболяването.При първичната билиарна цироза медикаментите урзодиол (Actigall), колхицин и метотрексат (Folex, Rheumatrex) се използват за да подобрят хода на заболяването без да могат да го излекуват напълно.

Най-дразнещият симптом на хроничното заболяване на жлъчните пътища, сърбежът, може да се намали от медикаментите холестирамин (Questran) или колестипол (Colestid) — които предотвратяват абсорбцията на дразнещите вещества от червата. Друг медикамент, налоксон (Narcan), може да неутрализира веществата предизвикващи сърбеж. При наличие на мазни изпражнения, това може да се намали чрез ограничаване на мазнините в диетата. Лекарите препоръчват мултивитаминни хранителни добавки.

4. Какво е лечението на ракът на жлъчните пътища?

Ракът на жлъчните пътища рядко се открива рано, но ако това все пак стане, може да се третира хирургически.

Когато ракът е по-напреднал, не може да се отстрани цялата туморна маса. Макар че хирургическите процедури не могат да доведат до излекуване, те могат осезаемо да подобрят качеството на живот на пациента. Хирургически може да се заобиколи засегнатият канал, с което да се възстанови нормалния дренаж.

Лъчетерапията може да намали размера, но не и да излекува напълно тумора на жлъчните пътища.

5. Какво е лечението на жлъчно-каменната болест?

За лечение на жлъчно каменно запушване, придружено със симптоми на болка или възпаление, гастроентерологът или хирургът могат да премахнат камъните от жлъчните пътища с помощта наендоскопската ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП). Ендоскопът прорязва основата на общия жлъчен канал, позволявайки на камъка да премине от там.

В някои случаи ендоскопът може да бъде използван за премахване на камъка посредством специални метални примки. Лекарите препоръчват всеки, който има запушване на жлъчните пътища от камъни, да се подложи на операция за премахване на жлъчката, с цел да се предотврати ново запушване.

При същата тази процедура може да се разшири място на стеснен жлъчен канал (стриктура) чрез поставяне на цилиндрична метална мрежичка (наречена стент) в него.

6. Каква е превенцията при тези заболявания?

Ако имате камъни в жлъчката, можете да предотвратите запушването на жлъчните пътища и тежките инфекции (асцендиращ холангит или холецистит) като се подложите на операция за премахване на жлъчния мехур. Това може да стане посредством малки разрези на коремната стена, в рамките на процедура наречена лапароскопска холецистектомия.

Ако сте с наднормено тегло или имате завишен холестерол, Вие сте изложени на голям риск от образуване на камъни. За да избегнете това усложнение се стремете към намаляване на теглото чрез диети и упражнения. Жени , които използват естрогенни контрацептиви за конртол на раждаемостта, или са на хормонозаместителна терапия също са изложени на по-висок риск за образуване на камъни, риск, който може да повлияе на решението им да приемат тези медикаменти.

Макар че холангиокарциномът е рядък, рисковете, свързани с неговото развитие са пушенето, диета с високо съдържание на въглехидрати и налични жлъчнокаменна болест - не пушете.

Някои паразитни инфекции (Clonorchis sinensis и Opisthorchis viverrini, известен още като Китайски чернодробен метил) могат да увеличат риска от инфектиране на жлъчните пътища и рак. Ако пътувате в Югоизточна Азия, яжте рибата само ако е добре обработена. Ако при пътуване в тези райони ядете недообработена риба, попитайте Вашия лекар за тестове за откриване на паразити в изпражненията, особено ако имате симптоми на загуба на тегло и диария.

7. Каква е очаквана продължителност ?

За лечение на запушването от камъни и инфекцията повечето лекари препоръчват антибиотици. След като утихне инфекцията , жлъчния мехур се отстранява хирургически. Симптомите, предизвикани от стеснението могат да се подобрят бързо, след като се възстанови нормалния дренаж.

Симптомите на първичната билиарна цироза и първичния склерозиращ холангит могат да се влошават прогресивно и да доведат до цироза и чернодробна недостатъчност след дългогодишното увреждане.

След като се развие чернодробна недостатъчност, чернодробната трансплантация може да подобри преживаемостта. Все пак съществува възможността първичната билиарна цироза и първичният склерозиращ холангит да се появят отново и след трансплантацията.

8. Какви са апаратните методи за поставяне на диагноза?

Ако Вашият лекуващ лекар се усъмни в проблем на жлъчните пътища, се назначават допълнителни изследвания за разкриване причината на заболяването. Най- често прилаганите изследвания са:

  • ехографско изследване на черния дроб, което може да докаже, че каналчетата над запушването са разширени
  • компютърна томография (КТ, скенер) магнитно резонансно изобразяване (ЯМР) на черния дроб
  • ендоскопска ретроградна холангиопанкреатография (ЕРХП), изследване при което малка камера, монтирана на гъвкава тръба, се вкарва през устата, преминава през хранопровода и стомаха и достига до мястото където общия жлъчен канал се отваря в дванадесетопръстника (начална част на тънкото черво). В общия жлъчен канал може да се впръска контрастна материя, която се вижда на рентген. Начинът по който жлъчните пътища се изобразят на рентгена, може да даде голяма информация за проблема. Може да се вземе биопсия от чернодробна тъкан, които да се изследват под микроскоп за доказване на рак. По време на ЕРХП могат да се вземат мерки за отстраняване на наличното запушване.
  • магнитно резонансна холангиопанкреатография, изследване подобно на ендоскопското, описано по-горе, но ЯМР-образите могат да се получат без да се влиза с ендоскоп в стомаха. Недостатък на изследването е, че няма как да се вземе материал за микроскопско изследване (биопсия).
  • холангиография (рентгеново изследване на жлъчните пътища) - може да се извърши след като се инжектира оцветител в черния дроб. Това позволява на лекаря да проследи оттока на жлъчката, докато се дренира през черния дроб. По време на тази процедура може да се вземе тъкан за биопсия, а могат и да се отстранят различни запушвания и стеснения.
  • чернодробна иглена биопсия, взета с игла през кожата.Тъканта се изследва за доказване на възпаление или рак

Ако имате хронична форма на заболяване на жлъчните пътища, лекуващият ви лекар може да направи изследвания за промени в нивото на холестерола или за остеопороза. Тези две състояния са често срещани при хора с нарушения в дренажа на жлъчката, имащи по-голяма давност.

9. Как се поставя диагнозата?

Вашият лекар може да се усъмни че имате заболяване на жлъчните пътища ако имате класическите симптоми или ако кръвните изследвания докажат, че имате повишен билирубин. Вашият лекар ще ви зададе някои въпроси и ще Ви прегледа за да установи дали имате някои от белезите на увреждане на жлъчните пътища и черния дроб.

Тъй като възпалението на черния дроб (хепатит) и едно друго чернодробно заболяване наречено цироза, биха могли да доведат до сходни симптоми, Вашият лекар ще Ви попита за употреба на алкохол, използване на наркотици и сексуални навици, поради това че те могат да доведат до увреждане на черния дроб.

Ако знаете, че имате жлъчни камъни, боледували сте от панкреатит или сте претърпели коремна операция или ако имате симптоми на автоимунно заболяване (като болка в ставите, сухота в устата и очите, кожни обриви или кървениста диария), кажете това на лекуващия Ви лекар. Тъй като някои лекарства могат да забавят дренажа на жлъчните пътища, може да се наложи приемът има да бъде преосмислен.

Може да имате нужда от кръвни изследвания, за да се измери нивото на алкалната фосфатаза, билирубина или гама-глутамилтрансферазата. Това са маркери на запушването на жлъчните пътища. Други кръвни тестове могат да докажат възпаление на черния дроб. В редки случаи от помощ могат да са и някои специализирани кръвни тестове, за антитела например, които могат да диагностицират първичната билиарна цироза или първичния склерозиращ холангит, както и такива, които измерват нивото на СА 19-9, с които може да се докаже и холангиокарциномът.

10. Какви са симптомите при запушване на жлъчните пътища?

Симптомите при запушване на жлъчните пътища могат да са драматични и тежки (например когато жлъчен камък запуши цялата дренажна система отведнъж), или могат да се появят бавно, много години след като възпалението на жлъчните пътища е започнало. Болестите на жлъчните пътища дават някои симптоми, когато отпадните продукти се задържат в организма. Други симптоми се дължат на невъзможността на жлъчните пътища да доставят смилателни сокове (жлъчни соли) до тънките черва, с което не позволява абсорбцията на някои масти и витамини .

Симптомите на запушване на жлъчните пътища включват:

  • пожълтяване на кожата (жълтеница) и бялата част на окото (наречена склера) поради натрупване на отпаден продукт наречен билирубин
  • сърбеж (не ограничен на едно единствено място, понякога засилващ се нощем и при топло време)
  • кафяв цвят на урината
  • умора
  • загуба на тегло
  • треска или изпотяване нощно време
  • болка в корема, най-често в дясно под ребрата
  • мазни, глинести на цвят изпражнения
  • намален апетит

11. Какви са причините за запушване на жлъчните пътища?

  • жлъчните камъни са най-честата причина за запушването на жлъчните пътища. Камъни, най-често от жлъчния мехур, биха могли да запушат общия чернодробен канал (широка тръбичка, намираща се в основата на черния дроб). Ако каналът остане запушен, отпадните продукти могат да се задържат в жлъчните пътища и кръвта. Освен това, ако над запушването се натрупат бактерии, които да се върнат назад към черния дроб, могат да причинят тежка инфекция наречена асцендентен холангит. Ако камъкът препречи пътя между жлъчния мехур и общия чернодробен канал може да се развия холецистит.
  • по-рядко причина за запушването би могъл да бъде ракът на жлъчните пътища (холангиокарцином) или стеснения (белези които стесняват пътищата след инфекция, хирургическа операция или предходен възпалителен процес).
  • първичният склерозиращ холангит е по-чест при мъжете, при 75% от случаите се среща при хора с хронични възпалителни процеси на червата (улцеративен колит или Болест на Крон). Най-често диагностицирани при хора на средна възраст, тези състояния създават продължителни във времето възпаления на жлъчните пътища, които могат да ги стеснят и да наранят стените им. Тези състояния имат наследствен (генетичен) компонент, макар че други фактори изглежда са необходими за да отключат болестта.
  • първичната билиарна цироза е по-честа при жените, и понякога съпътства автоимунни заболявания като синдром на Съогрен, тиреоидит, склеродермия и ревматоиден артрит.
  • билиарната атрезия е рядка фирма на запушване на жлъчните пътища , която се среща при деца две до шест седмици след раждането, време в което жлъчните пътища не са приключили нормалното си развитие.
  • цироза - хроничните състояния, като първичния склерозиращ холангит, първичната билиарна цироза и билиарната атрезия могат да доведат до възпаление и образуване на непълноценна съединителна тъкан в черния дроб.

12. Какво представляват жлъчните пътища?

Жлъчният мехур съхранява жлъчен сок докато не започнете да се храните, след което го освобождава в тънкото черво, с което спомага храносмилането.

Жлъчните пътища са малки "тръбички", които пренасят жлъчката (смес от холестерол, киселини, соли и отпадни продукти) от черния дроб до жлъчния мехур, и от там – до тънкото черво. Много са заболяванията, които могат да засегнат жлъчните пътища. В крайна сметка, всички те ги запушват, поради което симптомите им са твърде сходни.

Повече за анатомия на храносмилателната система може да намерите ТУК.

Повече за анатомията на жлъчния мехур може да намерите ТУК.