1. Колко е ефективна операцията?

За съжаление, дори и след операцията не съществува стопроцентова гаранция, че хиаталната херния няма да се появи отново, което в никакъв случай не омаловажава ползата от нея.

2. Кога е необходима операцията?

Хиаталната херния е опасна с това, че може да се заклещи, и с това да се прекъсне храненето на част от стената на стомаха (или дебелото черво, ако то е въвлечено в нея). Ето защо се препоръчва операция, с която стомахът да се върне на мястото си.

Освен по конвенционалния, отворен способ операцията може и да се извърши по лапароскопски метод. При него се извършват пет или шест малки разреза (около 5-10 милиметра) на коремната стена. През тези разрези се вкарват лапароскопът и хирургическите инструменти. Хирургът се води от този лапароскоп, който е по същество камера, предаваща върху монитор образа на вътрекоремните органи и структури.

Основните предимства на лапароскопската техника се състоят в по, малките разрези, намаленият риск от инфекции, по-малката болезненост, минималните белези и значително по-бързото възстановяване.

Повечето пациенти могат да станат и да се раздвижат един ден след операцията, а ежедневната си активност възстановяват в рамките на седмица. За пълното възстановяване са необходими 2-3 седмици. Тежка физическа дейност както и повдигане на тежки предмети трябва да се избягва поне 3 месеца след операцията.

3. Как се лекува хиаталната херния ?

Много често хората с този дефект, особено при аксиалната херния, нямат никакви или имат много оскъдни оплаквания, така че до лечения не се стига. Все пак поради риска от заклещване на параезофагеалната херния оперативното лечение е силно препоръчително.

Други симптоми, които могат да съпровождат хиаталната херния, като болката и паренето зад гръдната кост , трябва да бъдат оценени добре, за да се изключи друга причина за тях(заболявания на сърцето например).

Рефлуксезофагитът, когато е налице, също трябва да бъде лекуван.

4. Как се диагностицира хиаталната херния?

Най- добрия начин за визуално обективизиране на хиаталната херния е рентгенографското изследване с бариева каша (служеща за контрастиране на хранопровода и стомаха), направено при различно положение на тялото.

От полза би могло да бъде и ендоскопското изследване. При второто в хранопровода и стомаха се вкарва малка камера, монтирана на гъвкава тръба. По този начин освен че може да се установи дефекта, директно може да се оцени доколко е променена лигавицата им.

5. Кога да потърсим лекарска помощ?

Ако ви е известно че имате хиатална херния, получите тежест, болка, гадене, повръщане, спиране на изхождането и отделянето на газове, възможно хернията да се е заклещила или да се е създало някакво запушване на червата (илеус).

Това се счита за спешен случай, и е необходимо да потърсите лекарска помощ възможно най-бързо.

6. От какво се причинява и кои са рискоцвите групи?

Причините в повечето случаи са неизвестни.

При някои хора се появява след прекарана травма в тази област, при други слабостта е вродена или отворът на диафрагмата е по-широк по рождение. Някои специалисти са на мнение, че повишеното налягане в коремната кухина, например при кашлица, движения на червата, бременност и раждане, както и значимото наддаване тегло, могат да са предпоставки за появата на хиаталната херния.

Най-често страдащите от хиатална херния са на възраст над 50 години, хора с наднормено тегло (особено жени) и пушачи.

7. Какви са симптомите на хиаталната херния?

Много често хората с хиатална херния, предимно по типа на аксиалната, имат киселини, парене зад гръдната кост и гастроезофагаелна рефлуксна болест.

Гастроезофагеалният рефлукс е заболяване, при което кисело съдържимо от стомаха преминава назад, към хранопровода като предизвиква увреждане на лигавицата му, съпроводено от съответни болкови симптоми. Макар че изглеждат свързани, едното състояние не винаги довежда до другото. Много често при хора с хиатална херния липсва гастроезофагаелна рефлуксна болест и обратно.

Болката при хиаталната херния по локализацията и характера си наподобява донякъде тази при миокардния инфаркт (зад гръдната кост, парещ характер). При параезофагеалната херния често срещани са симптомите на задух и сърцебиене, симптоми, характерни за редица болести на сърцето и белия дроб. Ето защо е много важно да си извършат необходимите тестове и консултации с лекари-специалисти за да се постави правилна диагноза.

8. Какво представлява хиаталната херния?

Херния наричаме преминаването на съдържимото на една телесна кухина, извън нея, към повърхността на тялото или друга кухина.

Хиатус е отвор на диафрагмата - мускулната преграда, която разделя гръдната от коремната кухина. През този отвор преминава хранопровода, който малко след навлизането си в коремната кухина преминава в стомаха. При хиаталната херния стомахът преминава през този отвор в гръдната кухина.

Има два основни типа хиатална херния: плъзгаща се (аксиална) и параезофагеална (до хранопровода). При първия вариант стомахът и хранопроводът се "плъзват" заедно в гръдната кухина като мястото на свързването им се измества над диафрагмата. Това е по-безопасният, и по-често срещаният вариант на хиаталната херния.

Параезофагеалната херния, в действителност се среща по-рядко, но е по-сериозен проблем. В този случай връзката между хранопровода и стомаха остава на нормалното си място, но част от стомаха се "вмъква" през хиатуса.

Понякога през отвора на диафрагмата може да се вмъкне не само стомахът, но и слезката както и част от дебелото черво (напречната му част).

Макар, че заболяването може да протича с доста оскъдни оплаквания и симптоми, съществува опасност от "заклещване" на стомаха в отвора на диафрагмата, свързано с прекъсване на кръвоснабдяването, респ. храненето, на засегнатия участък. Ако бъде засегнато червото, съществува и риск от прекъсване движението и кръвоснабдяването на чревната стена и развитие на илеусно състояние и перитонит.

Повече за анатомия на храносмилателната система може да намерите ТУК.