2. Какво е лечението?

Счупване на ствола на големия пищял - лечението зависи от вида на счупването и местоположението му. Ако счупването не е в близост с глезена или колянната става и се прецени, че е стабилно, обикновено се налага обездвижване в гипсов крачол (от под коляното, до върховете на пръстите) за различно дълъг период от време. Ако счупването е по сложно (силно разместено, преценено като нестабилно) обикновено се налага извършването на операция, при която положението на счупените костни фрагменти се коригира оперативно и се задържа така чрез използването на пирон, поставен в кухината на костта, плаки, винтове, хирургични телове и др. Счупванията на глезена могат да се лекуват с гипсово обездвижване или с операция и обездвижване по преценка на лекуващия ортопед-травматолог (виж "Счупвания на глезена").

Често счупванията на големия пищял са открити и е налице контакт между костните фрагменти и околната среда (въздух, дреха). Това обуславя много голям риск от замърсяване на раната и последващо инфектиране и възпаление на костта. Лечението на тези счупвания е чрез извършване на операция - прави се щателно почистване на раната, костите се наместват оперативно и се фиксират в правилно положение. Последното може да стане освен със споменатите по-горе средства и с външен фиксатор (представлява устройство от външен метален скелет и игли, които пробиват кожата и костта и се захващат за този метален скелет). Този начин на лечение се използва за да се избегне инфекция на костта. За да се предотврати и лекува възпалението се прилагат антибиотици по венозен път.

Счупвания на малкия пищял - тъй като малкият пищял играе "поддържаща" роля при носенето на тежестта на тялото, изолираните счупвания на малкия пищял (без счупване на големия пищял) се лекуват обикновено чрез обездвижване в гипсов крачол и прилагане на обезболяващи лекарства. Ако счупването се намира в областта на глезена, по преценка на лекаря може да се извърши и операция.

Счупване на капачето - по преценка на лекаря (неразместени или вертикални счупвания) счупванията на капачето могат да се лекуват с обездвижване на крака в гипс от слабинната гънка до глезена за различно дълго време или чрез извършването на операция, при която за фиксиране на фрагментите от капачето се използват най-често винтове и хирургични телове.

Независимо от конкретния метод на лечение, основното лечение се последва от рехабилитационна програма. Основен елемент в нея представляват упражнения за възстановяване на силата на мускулите на крака. За да се облекчи засегнатия крак от носенето на тежестта на тялото се налага ходене с патерици за различно дълъг период от време, според вида и тежестта на счупването.