4. Как се поставя диагнозата "счупване на китката"?

За да добие информация относно вида на увреждането, което сте причинили на китката си, лекарят ще ви разпита подробно. Той ще се интересува от това как сте паднали, в какво положение се е намирала ръката ви когато се е получила травмата, за колко време се е появил отокът, имате ли тръпнене, скованост, изстиване в ръката, забелязали ли сте промяна във формата на китката си или странна форма на ръката, можете ли да движите китката и ръката, каква промяна сте забелязали в движенията в китката, кога за последно сте ваксинирани против тетанус и т.н.

След този разговор, лекарят ще ви прегледа обстойно. Сравнявайки травмираната със здравата китка той ще следи за промяна в цвета на кожата и температурата и, наличие на оток и болка в областта на китката, промяна в чувствителността на ръката и загуба на някои движения на пръстите, налична деформация и промяна в нормалните очертания на китката. Ако болката позволява, опипвайки внимателно, преглеждащият ви лекар ще определи мястото на най-силната болезненост и ще изследва движенията и стабилността на китката. Понякога лекарят може да усети звук подобен на"хрущене" или "стъпване върху сняг" пипайки върху мястото на счупването. За да прецени състоянието на целия горен крайник

Особено внимание преглеждащият ви лекар ще обърне на структурата, наречена "анатомична табакера". Под това място се разполага скафоидната (или ладиевидна) кост, която е най-често счупваната от дребните кости на китката и чието счупване често може да не си проличи на първоначалните рентгенови снимки.

Ако проведеният дотук преглед предполага наличието на счупване лекарят ще назначи рентгеново изследване (рентгенова снимка). Правят се няколко рентгенови снимки в определени проекции. Обикновено съвкупността от тези снимки дава достатъчно информация за да прецени лекарят има ли счупване, коя е счупената кост, каква е тежестта на счупването и има ли разместване на краищата на счупените кости.