3. Как се лекуват счупванията на китката?

Основният принцип на лечение на счупването на костите е да се възстанови нормалното положение на счупените костни фрагментии това нормално положение да се задържи за време, достатъчно да се получи костно срастване.

Ако рентгеновите снимки не предоставят убедителна информация за наличието на счупване нанякоя от костите около китката, но лекарят подозира наличието на малко счупване или пукване, китката ви може да бъде обездвижена в гипс или шина за определено време след което ще бъде проведен повторен преглед и повторни рентгенови снимки.

При по-леките счупвания и в случаите, в които лекарят прецени, че няма разместване между счупените краища, обикновено се предприема наместване на счупената кост при дадена пълна упойка на пострадалия (за да се отпуснат добре мускулите в областта на китката за да не придърпват счупените краища на костите и да не пречат на наместването). Това наместване се нарича затворено наместване (не се предприема операция). След като костите се наместят, засегнатият крайник се обездвижва в гипс от основата на пръстите до лакътя или до рамото за различен период от време (обикновено 6-7 седмици).

При по-тежките счупвания, в случаи когато има голямо разместване между счупените краища на костите или когато е налице отворено счупване обикновено се налага извършването на операция. По време на тази операция се извършва кръвно наместване на счупените фрагменти и задържането им в нормално положение чрез различни средства (винтове, плаки, игли, хирургични телове и др. ). След операцията също се прилага гипсово обездвижване на засегнатия крайник. При откритите счупвания поради голямата опасност от инфекция и възпаление на костта се прилагат ваксини срещу някои заболявания (тетанус) и антибиотици по венозен път.

Независимо от начина на лечение след прекъсване на обездвижването се прилага физиотерапия, в която основна роля играят упражнения за заздравяване на мускулатурата около китката и за възвръщане на пълния обем на движение в счупената китка.