1. Какво представлява гривнената (китковата) става и как функционира тя?

Китковата става свързва костите на предмишницата с костите на ръката (в медицината под ръка се разбира частта от горния крайник от китката до върха на пръстите).

Китката се сформира от краищата на двете кости на предмишницата и осем малки кости, разположени в две редици. Първата редица се състои от ладиевидната (или скафоидна) кост, полулунната (лунатум) и граховидната (ос пизиформе) кости. Втората, по-отдалечена от тялото редица кости на китката се състои от трапецната (трапециум), трапецоидната (трапецоидеум), главеста (ос капитатум) и кукестата (ос хаматум) кости.

Китката на практика се състои от две ставни повърхности, които функционират като едно цяло. Първата, разположена по-близо до тялото ставна цепка, се образува от контакта между лъчевата кост на предмишницата (радиус) и три от костите на първата киткова редица. Лакътната кост е изолирана от ставата чрез една хрущялна плочица. Втората ставна цепка се образува между костите от първата и втората редица киткови кости.

Нормалното положение на костите и движенията в китката се осигуряват от редица връзки - лентовидни здрави и еластични структури от съединителна тъкан. Между лакътната кост и първата редица киткови кости и между лъчевата кост и първата редица киткови кости са "опънати " две надлъжни връзки. Допълнително между малките киткови кости и двете кости на предмишницата се разполагат още няколко здрави връзки.

В китката се осъществяват нормално следните движения:

  • сгъване на китката до около 90 градуса (дланта се приближава към предмишницата)
  • разгъване на китката до около 70 градуса (гърбът на дланта се доближава към предмишницата)
  • отвеждане на дланта в посока към лъчевата кост (при ръка, обърната с дланта към тавана това е хоризонтално движение навън от тялото) до около 20 градуса.
  • отвеждане на дланта в посока към лакътната кост на предмишницата (при ръка, обърната с дланта към тавана това е хоризонтално движение навътре към тялото) до около 40 градуса.

2. Кои са най-честите травматични увреждания на китката?

Най-честите травматични увреждания на китката са:

3. Как се диагностицират травматичните увреждания на китката?

Най-напред лекарят ще Ви разпита подробно относно начина, по който сте паднали или сте си причинили травмата, както и редът на поява на оплакванията, тяхната тежест и т.н.

Информацията, която лекарят придобива от този "разпит", го насочва към евентуалния вид увреждане, което да търси. След това лекарят ще прегледа обстойно ръката от рамото до върха на пръстите за да определи наличието на други съпътстващи увреждания.

Преглеждайки наранената китка, лекарят ще определи чрез опипване мястото на най-силната болезненост, наличието на подуване, степента на ограничение на движенията в нея и т.н. За да прецени дали е налице увреждане на артериален кръвоносен съд или нерви лекарят ще изследва пулса на различни места на ръката, чувствителността и способността за движение на пръстите.

Ако прегледът дотук подсказва наличието на увреждане на китката, лекарят ще назначи рентгенови снимки на китката и предмишницата за да потвърдят или отхвърлят наличието на счупване или разместване на китката, както и вида и точното им място.

4. Кога се налага да потърсите лекарска помощ?

Потърсете лекарска помощ ако са налице някои от следните тревожни белези:

  • болката в наранената китка е изключително силна и не се облекчава от мерките, които предприемата в домашни условия.
  • подуването се появява за много кратко време.
  • забелязвате очевидна деформация (промяна във формата) на китката
  • не сте способни да осъществявате движения в китката или те се ограничават изведнъж. Възможно е да забележите появата на нови, нетипични движения в ставата.
  • ако в областта на китката има открита рана, в която можете да видите част от кост.
  • ако почувствате изстиване на ръката, скованост или безчувственост на същата (това предполага увреждане на артериален кръвоносен съд или нерв), не сте способни да движите китката или пръстите си и т.н.

5. Какви мерки можете да предприемете още вкъщи при травма на китката?

Основните мерки, които можете да приложите в домашни условия, са общи за различните счупвания на кости, разтежения на връзки и мускули и можете да ги откриете ТУК

Освен това, конкретно при травма на китката може да приложите умерено стегната превръзка на наранената китка.

6. Какви травми причиняват увреждания на китката?

Различни по механизъм травми могат да увредят китката. Най-честият случай е когато при падане напред човек се опитва да се подпре на протегнатата и разгъната в лакътя ръка.

Рязко движение, надвишаващо нормалния обем на движение в ставата, също причинява различно по вид увреждане. Увреждане може да се причини и при директен удар върху ръката или китката.

Друг чест тип травми са т. нар. хронични или често повтярящи се травми. Те не са достатъчно "силни" да предизвикат увреждане отведнъж, но при честото им повтаряне те причиняват възпаление и притискане на определени структури, като крайният резултат е възникване на болка и други характерни оплаквания (такива увреждания са възпаленията на сухожилия - тендинит и синдромът на карпалния канал).

Повече информация за анатомия на: