1. Какви са първите мерки, които можете да предприемете при съмнение за счупване на кости?

Наличието на счупване е сериозно увреждане, което налага лекарска оценка и намеса. Затова при наличие на някои от симптомите на счупване на костите на крака, потърсете лекарска помощ.

Междувременно могат да се прилагат следните мерки, които имат за цел да облекчат страданията и да предотвратят по-тежко увреждане, но не лекуват счупването:

  • отстранете дрехата от наранената област.
  • приложете лед върху наранената област, като предварително го увийте в кърпа за да няма директен контакт между леда и кожата. Прилагайте леда за 10-15 мин на всеки час до намесата на лекар. Ледът намалява отока на наранената област и съответно донякъде болката. Не прилагайте топлина в първите 24 часа, тъй като това би увеличило отока.
  • обездвижете наранената област. Не бива да се правят опити за корекция на положението на костите извън болнични условия и от неквалифицирани лица. Обездвижването може да се постигне със саморъчно направена шина (дъска, твърд картон и т.н. ), която трябва да обхване една става под мястото на увреждането и една става над увреждането. Поставете мек плат или нещо подобно под твърдите плоскости, използвани за шинирането. Не правете опити за движение. Това засилва болката и може да утежни увреждането.
  • поставете областта нависоко доколкото е възможно. Поставете под него една или повече възглавници. Това намалява притока на кръв и предотвратява увеличаването на отока.
  • за намаляване на болката можете да приемете през устата обезболяващи, продавани без рецепта (най-често аналгин или от групата на нестероидните противовъзпалителни средства).
  • в случай на наличие на открита рана, през която се вижда кост, притиснете раната с чиста марля или парче плат, без да опитвате да промените положението на счупените кости и без да промивате раната с вода.
  • потърсете лекарска помощ по най-бързия възможен начин. Не давайте на пострадалия да се храни (това е важно с оглед на евентуално налагаща се операция).
  • в случай на тежко пострадал (например при автомобилна катастрофа) не правете опити за преместване на пострадалия до идване на екип на спешна медицинска помощ за да не причините утежняване на пораженията.

2. Как се поставя диагноза при счупване на кости и навяхване на стави?

Първоначално лекарят ще ви разпита подробно за да се осведоми за детайлите около вашата травма (разбира се ако състоянието ви позволява). Ще отговорите на въпроси като "Преди колко часа паднахте?", " Как точно паднахте?", "В какво положение беше крайникът при падането?", "Можехте ли да го движите след травмата?", "Кога за последно сте ваксинирани срещу тетанус?" и т.н. Информацията, която се получава от този разговор ориентира лекаря за наличието и вида на травмата, както и за механизма, по който е получена тя.

След това лекарят ще ви прегледа подробно, като обърне най- голямо внимание на наранената област. Сравнявайки със здравия крайник, лекарят ще следи за белези на кръвонасядане, деформация на крайника (скъсяване, завъртанесгъване), подуване, наличие на рана със стърчаща от нея кост.

Чрез внимателно опипване лекарят ще определи наличието и положението на болезнени зони по крайника и мястото на най-силна болка, както и наличието на стържещи звуци, възможността за осъществяване на движения в наранения крайник и обема им.

За да се прецени дали острите краища на счупените костни фрагменти са наранили артериални (хранещи) кръвоносни съдове и нерви лекарят ще изследва пулса на основните артерии на крайника (под мястото на евентуалното счупване), както и чувствителността и извършването на определени движения (тези белези също се търсят под мястото на евентуалното счупване.

Ако информацията от извършения дотук преглед предполага наличието на счупване лекарят ще назначи извършването на рентгеново изследване - това са т. нар. рентгенови снимки. В по-голямата част от случаите рентгеновата снимка показва евентуалното наличие на счупване, неговото разположение и вид.

При недостатъчна информация от прегледа и рентгеновите снимки лекарят може да предпише повторни рентгенови снимки след известно време или извършването на други, по-сложни изследвания като компютърна томография (скенер, вид рентгеново изследване, което дава образи под формата на срезове на изследваната част) или магнитен резонанс (нерентгеново изследване, при което мощен магнит кара тъканите да излъчват сигнал, който се превръща във визуален образ с помощта на компютър).

При съмнение за увреждане на артериални кръвоносни съдове може да се извърщи ултразвуково изследване на артериите, наречено Доплер-ехография. До тези изследвания се прибягва рядко поради сложността им и високата цена, само в случаи, когато рентгеновите снимки и прегледът не дават достатъчно информация за поставяне на диагноза.

3. Към какъв лекар трябва да се обърнете?

В случай на съмнение за счупване на кости е необходимо да се обърнете към ортопед-травматолог. Това е лекар, специализиран в диагностицирането и лечението на всички заболявания на опорно-двигателния апарат (кости, стави, мускули, сухожилия, връзки и др.).

4. Какви са най-честите симптоми при счупване на костите?

Разположението и тежестта на дадено счупване или навяхване определят оплакванията, което то предизвиква:

Общи за навяхване и счупване:

  • болка
  • подуване
  • деформация на областта
  • неспособност за извършване на движение в областта
  • промяна в цвета на кожата около мястото на счупването: синкаво оцветяване

Допълнителни при счупване:

  • при откритите счупвания има открита рана, през която се вижда кост или парчета от кост
  • при увреждане на нерв може да е налице скованост, безчуственост в дадена
  • може да се дочуят или усетят звуци, наподобяващи хрущене в областта
  • "скъсяване" при счупване на крайниците

5. Какви травми причиняват счупвания на костите?

Травмите, които могат да причинят счупване на костите са много разнообразни. Обикновено е необходима доста сила за да всъзникне счупване.

При отслабване на костите от някакъв болестен процес е възможно и неголяма по сила травма да предизвика счупване. Ако големината на силата, приложена в даден момент върху костта е по-голяма от тази, която костта може да издържи, настъпва пукване или счупване в дадената кост.

Понякога повтаряща се свръхупотреба и натоварване на крака (например при бегачи на дълги разстояния) може да доведе до счупване, наречено стрес-фрактура.

6. Кои са по-важните понятия при счупванията на кости?

Някои по-важни понятия, свързани със счупванията са:

  • закрито счупване - не "пробива" кожата. т. е. над счупването няма рана, чрез която счупената кост да влиза в контакт с околната среда.
  • открито счупване - краищата на счупената кост "пробиват" кожата и влизат в контакт с околната среда (въздух, дрехи и т.н. ). Този вид счупвания носят много голям риск от инфекция и възпаление на костта.
  • неразместено счупване - фрагментите от двете страни на фрактурната линия остават в нормалното си положение и цялостнот очертание на костта не се променя.
  • разместено счупване - фрагментите са разместени по различен начин (по дължина, по чирочина, със завъртане едни спрямо други и т.н. ).
  • единично счупване - костта е счупена само на едно място.
  • множествено счупване - костта е счупена на повече от две парчета или размачкана.
  • фрактура-изкълчване - това е комбинирано увреждане при което счупването е налице в кост близо до дадена става и едновременно с него има и изкълчване (разместване една спрямо друга от нормалните им позиции на ставните повърхности на костите) на ставата.
  • окултна (скрита) фрактура - счупване, което не проличава на първоначалните рентгенови снимки.
  • патологично (болестно) счупване - костта е отслабена поради наличието на някакъв болестен процес (остеопороза, разсейки от злокачествен тумор и т.н. ).
  • вътреставно счупване - линията на счупване минава през ставната повърхност на дадена става, това прави прогнозата за изхода от това счупване по сериозна.

7. Какви са степените на навяхване на стави?

  • I-ва степен (лека) - такова нараняване разтегля връзката или причинява само микроскопични разкъсвания на нишките и. Тези разкъсвания могат да увредят лигамента (връзката), но не повлияват съществено общата стабилност на ставата.
  • II-ра степен (умерена) - връзката е частично разкъсана и е налице лека или умерена нестабилност (или периодично "поддаване") на ставата.
  • III-та степен (тежка) - връзката е напълно скъсана или отделена от залавното и за костта място и е налице по-голяма нестабилност на ставата.

Повече информация за анатомия на:

8. Какво представляват ставните връзки?

Връзките (лигаменти) са здрави и еластични ленти от съединителна тъкан, които свързват костите една с друга. При нормални условия връзките стабилизират ставата и предотвратяват хлабавостта и. Също така те поддържат костите в правилно положение едни спрямо други и ограничават движението в ставата в рамките на нормалния обем.

Увреждането на връзките може да варира от преразтягане или леко разкъсване до пълно разкъсване или изтръгване от мястото на залавяне. Когато китката бива навяхната, разтегнатите или скъсани връзки могат да загубят способността си да стабилизират ставата и функцията и може да се увреди.

В тежките случаи (с напълно разкъсване на връзките) ставата може да стане нестабилна и хлабава, костите може да загубят нормалното си разположение и ставата може да придобие ненормални по обем движения.

Повече информация за анатомия на:

9. Какво преставляват костите?

Костите са съставени от костни клетки, белтъци и минерали (основен е калцият), подредени в специална структура. Костта е жива тъкан, в която протичат обменни процеси и която има нужда от кръв и носените от нея хранителни вещества и кислород за правилно функциониране.

Нормалните кости се характеризират с голяма здравина. Също както дървен молив те могат да се огъват до определена степен. Ако силата, която се прилага върху тях е твърде голяма или твърде внезапна, костите могат да се счупят.

Повече информация за анатомия на: