2. Как се поставя диагноза при счупване на кости и навяхване на стави?

Първоначално лекарят ще ви разпита подробно за да се осведоми за детайлите около вашата травма (разбира се ако състоянието ви позволява). Ще отговорите на въпроси като "Преди колко часа паднахте?", " Как точно паднахте?", "В какво положение беше крайникът при падането?", "Можехте ли да го движите след травмата?", "Кога за последно сте ваксинирани срещу тетанус?" и т.н. Информацията, която се получава от този разговор ориентира лекаря за наличието и вида на травмата, както и за механизма, по който е получена тя.

След това лекарят ще ви прегледа подробно, като обърне най- голямо внимание на наранената област. Сравнявайки със здравия крайник, лекарят ще следи за белези на кръвонасядане, деформация на крайника (скъсяване, завъртанесгъване), подуване, наличие на рана със стърчаща от нея кост.

Чрез внимателно опипване лекарят ще определи наличието и положението на болезнени зони по крайника и мястото на най-силна болка, както и наличието на стържещи звуци, възможността за осъществяване на движения в наранения крайник и обема им.

За да се прецени дали острите краища на счупените костни фрагменти са наранили артериални (хранещи) кръвоносни съдове и нерви лекарят ще изследва пулса на основните артерии на крайника (под мястото на евентуалното счупване), както и чувствителността и извършването на определени движения (тези белези също се търсят под мястото на евентуалното счупване.

Ако информацията от извършения дотук преглед предполага наличието на счупване лекарят ще назначи извършването на рентгеново изследване - това са т. нар. рентгенови снимки. В по-голямата част от случаите рентгеновата снимка показва евентуалното наличие на счупване, неговото разположение и вид.

При недостатъчна информация от прегледа и рентгеновите снимки лекарят може да предпише повторни рентгенови снимки след известно време или извършването на други, по-сложни изследвания като компютърна томография (скенер, вид рентгеново изследване, което дава образи под формата на срезове на изследваната част) или магнитен резонанс (нерентгеново изследване, при което мощен магнит кара тъканите да излъчват сигнал, който се превръща във визуален образ с помощта на компютър).

При съмнение за увреждане на артериални кръвоносни съдове може да се извърщи ултразвуково изследване на артериите, наречено Доплер-ехография. До тези изследвания се прибягва рядко поради сложността им и високата цена, само в случаи, когато рентгеновите снимки и прегледът не дават достатъчно информация за поставяне на диагноза.