3. Какво е лечението на счупванията на ходилото и костите на пръстите на краката?

Лечението на счупванията на костите на ходилото и пръстите на краката зависи от много фактори, като основно място заемат вида, мястото и тежестта на счупването. Изключително важен фактор е стабилността на счупването. Стабилно е това счупване, което е неразместено и не прояввява тенденция към разместване или което след наместване не проявява такава склонност. Нестабилно е това счупване, което дори и наместено проявява тенденция към повторно разместване.

Принципът на лечение на всяко счупване е наместване на счупените фрагменти в нормалното им положение (ако има разместване) и задържането на това положение за период от време, достатъчно дълъг за да позволи костно срастване.

Най-леките счупвания на ходилото и пръстите изискват само покой, прилагане на лед и обезболяване. Може да се препоръча носене на обувки с твърда и равна подметка (при счупване на ладиевидната кост, което се наблюдава предимно при спортисти и е рядко).

По-тежките и разместени счупвания обикновено налагат наместване на костните фрагменти. За да се осъществи това, пострадалият трябва да бъде добре обезболен и мускулите на крака да бъдат отпуснати (за да се неутрализира придърпващото им действие). Често това се постига с даването на местна или в някои случаи пълна упойка. Този метод се нарича закрито наместване. След наместването следва обездвижване на областта за различен период от време с помощта на стягаща превръзка, лонгета, шина или циркулярен гипс.

При счупвания на пръстите (особено ако не са на палеца) обикновено се прилага привързване на пострадалия пръст към съседния здрав или по-рядко след наместването се прилага обездвижване в шина или гипс. Счупването на палеца може да изисква прецизно наместване и обездвижване в шина, лонгета или гипс или дори извършването на операция. .

При тежките счупвания (с голямо разместване, преценени като нестабилни, повечето вътреставни счупвания, изискващи много прецизно наместване на ставните повърхности на костите и т. н) може да се наложи извършването на операция, при която се извършва наместване на счупената кост под директния контрол на хирурга и фиксиране на нормалното положение на фрагментите с помощта на хирургични винтове, игли или телове. След операцията също следва обездвижване на ходилото и пръстите с помощта на шина или гипс.

При наличие на открито счупване задължително се налага извършване на операция, при която се почиства щателно раната, отстраняват се нежизнеспособните тъкани, наместват се костните фрагменти и нормалното им положение се фиксира с помоща на хирургични винтове, игли и др. Тъй като тези счупвания носят голям риск от инфекция и възпаление на костта, лечението включва и прилагане на антибиотици по венозен път и ваксина против тетанус.

За да се даде покой на крака и да се избегне стъпването върху него, обикновено се налага ходене с една или две патерици. Независимо от вида на лечение, непосредствено след него се предписва рехабилитационна програма, в която основно място заемат упражнения за възстановяване обема и силата на движенията на засегнатото ходило или пръст.