1. Как да избегнем счупвания на лакътя?

Тъй като повечето счупвания на лакътя се случват при спортни травми, пътнотранспортни произшествия или битови травми следването на следните съвети може да е от полза:

  • спазвайте правилата за движение по пътищата, не употребявайте алкохол, когато шофирате и винаги слагайте предпазен колан.
  • не спортувайте без да загреете или когато сте много изморени
  • носете протектори, когато спортувате.
  • не продължавайте извършването на дадена дейност ако сте почувствали силна болка в лакътя.

2. Каква е прогнозата след счупване на лакътя?

Счупванията на лакътя могат да доведат до различни усложнениня. При добре проведено лечение и стриктно спазване на лекарските предписания (включително контролните прегледи) в големия процент от случаите ставата възстановява функцията си напълно. Това отнема различно време в зависимост от вида и тежестта на счупването, възрастта на пациента (при деца счупванията зарастват по-лесно и по-бързо) и правилното лечение. Голяма роля за възстановяването на функцията на лакътя играе правилно проведената физиотерапия.

При счупването на лакътя (особено при някои видове) сравнително често се получават усложнения като:

  • несрастване на счупването (между счупените фрагменти не прораства нова кост).
  • неправилно срастване на счупването (сраства, но променяйки нормалната структура на костта).
  • непълно възстановяване на движенията в лакътя.
  • увреждане на нерв или кръвоносен съд.
  • инфектиране (възпаление на костта).
  • възникване на артрозни промени (промени на износване) в лакътя по-бързо отколкото при неувреден лакът и др.

3. Какво е лечението на счупванията на лакътя?

Видът и тежестта на счупването определят лечението. То се различава както при различните фрактури така и при възрастните и децата (строежът на костите и начинът на тяхното зарастване се различават при деца и възрастни).

Въз основа на редица признаци и резултатите от изследванията, лекарите преценят дали счупените костни фрагменти са разместени, дали счупването е стабилно или нестабилно (т. е. дали след наместване нормалното взаимно положение на фрагментите ще се запази) и дали съществува засягане на други структури освен на костите. Всичко това определя избора на лечение.

Най-общо лечението може да се раздели на консервативно (неоперативно, нехирургично) и оперативно (хирургично).

При по-леките, неразместени и стабилни счупвания след добро обезболяване и отпускане на мускулатурата (това се постига с различни видове лекарства, понякога и с подаването на пълна упойка) лекарят намества счупените кости в нормалното им взаимно разположение и след това обездвижва наместения крайник в шина или гипс (цял гипс, обгръщащ крайника по цялата му обиколка). Обикновено се обездвижва крайника от кокалчетата на ръката до рамото (трябва да се предотврати сгъване и разгъване в лакътя както и въртене на предмишницата).

При по-тежки фрактури, свързани с голямо разместване на фрагментите, нестабилни счупвания (които показват тенденция за разместване след наместването им), както и открити счупвания (има открита рана, през която парче кост влиза в контакт с външната среда) предпочитаният избор на лечение е операция. Хирургичното лечение представлява връщане на счупените костни фрагменти в нормалното им разположение едни спрямо други като за това се използват метални винтове, плаки, пирони и хирургични телове. При откритите фрактури освен това се осъществява и щателно почистване на раната в операционна, прилагане на антибиотици по венозен път и ваксиниране против тетанус.

Наличието на засегнат артериален кръвоносен съд или нерв изисква също хирургично лечение с възстановяване на тези структури.

И при двата вида лечение, след като счупването започне да зараства, се предписва индивидуална програма за рехабилитация, в която основен елемент представляват упражнения за възвръщане на пълния обем на движения в лакътя и увеличаване силата на мускулите около ставата.

4. Как се поставя диагнозата "счупване на костите на лакътя"?

Лекарят ще започне прегледа с обстойно разпитване, което има за цел да му предостави информация за начина и момента на получаване на травмата, както и наличието на предишни травми в областта.

Ще трябва да отговорите на въпроси като: Паднахте или нещо удари лакътя ви?, Докато падахте на лакът или на ръка се подпряхте? Кога получихте травмата и кога се появиха симптомите? За колко време се получи оттока? Забелязахте ли рана в областта на лакътя? Кога ви е правена за последен път имунизация против тетанус? Какви симптоми имахте (промяна на цвета, изтръпване, липса на движения, усещане на хрущене и т.н. ) ?

След това лекарят ще Ви прегледа, като понякога затова първо е необходимо да се приложи адекватно обезболяване. Освен оценка на лакътя, прегледът има за задача да изключи наличиети на други увреждания (и на други части от тялото), тъй като понякога силната болка в лакътя може да Ви попречи да почувствате болка от друга част на тялото.

Лекарят ще огледа внимателно наранения крайник, следейки за наличие на рани, охлузвания, промяна в цвета на кожата и деформации. Следва внимателно опипване на ръката за определяне мястото на най-силна болка и усещане на ненормална подвижност или хрущене в засегнатаа област. За да прецени дали острите ръбове на счупените кости са увредили някой нерв или артериален кръвоносен съд, лекарят ще изследва пулса на китката и чувствителността и движенията на засегнатия крайник под лакътя.

След прегледа лекарят ще назначи някои инструментални изследвания:

  • най-честото изледване е рентгеновото ("рентгенова снимка") - правят се снимки в няколко различни положения на лакътя (фас, профил и две коси проекции са минимумът, даващ необходимата информация). Обикновено резултатите от това изследване са достатъчни за поставянето на диагнозата и определянето на вида на счупването.
  • при неясни случаи (прави се много рядко) могат да се приложат и други изследвания като ултразвук, компютърна томография (скенер) или магнитен резонанс. Освен за увреждане на костите, тези изследвания са информативни и за поражения на околните меки тъкани и структури.
  • при съмнение за увреждане на артериален кръвоносен съд (съд, който носи богата на кислород кръв и "храни" тъканите) може да се извърши артериография (вид рентгеново изследване, при което в съда се впръсква материя, видима под действието на рентгеновите лъчи).

5. Кога да потърсите лекарска помощ?

Счупванията на лакътя носят риска от потенциално сериозни усложнения. Ако подозирате, че лакътя е счупен, потърсете лекар. Наличието на някои от следните белези трябва да са сигнал за това:

  • забелязвате силно изразен оток в или около лакътя.
  • забелязвате някаква деформация (променена форма) на лакътя или областта около лакътя. Ако имате съмнения, сравнете травмирания крайник със здравия - всяка нова подутина или вдлъбнатина трябва да ви наведе на мисълта за евентуално счупване.
  • усещате блокиране в ставата на лакътя.
  • нормалните движения в лакътя внезапно се ограничават (нормално би трябвало без болка да изпълнявате следните движения в лакътя: пълно разгъване, пълно сгъване, така че можете да докоснете рамото си с върховете на пръстите на същата ръка, да завъртате дланта си напълно в посока към тавана или към пода).
  • забелязвате промяна на цвета в лакътя или около него (синкаво, пурпурно или тъмно оцветяване на кожата може да сигнализира, че имате изтичане на кръв в или около лакътя)
  • усещате скованост или тръпнене в ръката, както побеляване или изстудяване наръката под лакътя.
  • изпитвате много силна болка, която не отшумява след травмата и не намалява в резултата на първоначалното домашно лечение.
  • в областта на лакътя е налице открита рана, в която се забелязва кост или част от нея.

6. Какви са първите мерки, които можете да предприемете при съмнение за счупване на лакътя в домашни условия?

Какво да предприемете в домашни условия може да видите ТУК

Обърнете внимание на следното:

  • важно е да се знае, че счупването не може да се излекува с такива мерки вкъщи!
  • ако имате отворена рана, покрийте я с чиста превръзка, ако има кървене - притиснете здраво мястот и повдигнете ръката.
  • не опитвайте да изправите или да наместите счупената кост! Ако парче кост стърчи от отворена рана, не опитвайте да го "приберете" обратно, тъй като това крие голям риск от инфекция и засягане на допълнителни структури.
  • обездвижете с подръчни средства доколкото е възможно наранената ръка, докато търсите лекарска помощ.

7. Какви са симптомите на счупения лакът?

Ako след травма откриете някой от следните белези е твърде вероятно да имате счупване или друго сериозно наряняване, изискващо медицинска помощ:

  • много силна болка в областта на лакътя след травма на същия.
  • подуване на лакътя.
  • деформация на лакътя или зоните около него (промяна на формата и очертанията на областта)
  • промяна в цвета на областта около лакътя (кръвоизлив, натъртване или охлузване, насиняване или зачервяване на областта)
  • трудност при осъществяването на пълния обем движения в лакътя (сгъване и разгъване: нормално би трябвало да сгъвате лакътя до степен, че можете да докоснете рамото с върховете на пръстите си и да разгъвате напълно без заруднения ръката в лакътя; вътрешна и външна ротация: при сгънат в прав ъгъл лакът би трябвало да можете безпроблемнода завъртите предмишницата по оста и така че дланта ви да гледа към тавана или съответно към пода).
  • вцепененост, вдървеност, намалена чувствителност на ръката както и усещане за изстиване на предмишницата, ръката и пръстите (три големи нерва както и множество важни кръвоносни съдове преминават през областта на лакътя и всяка от тези структури може да бъде увредена от самата травма или възникналия масивен отток).
  • налице е отворена рана в областта на лакътя след травма, през която може да се вижда кост (счупванията, при които се осъществява контакт между външната среда и кост, се наричат отворени счупвания).
  • при опитите за движение може да чуете хрущящи звуци, като от стъпване върху сняг (наричат се крепитации и възникват от търкането на счупените повърхности).

8. При какви травми на лакътя възниква счупване на костите?

Най-често счупването на лакътя се получава при падане върху разгъната в лакътя ръка или при директен удар върху лакътя. Сухожилието на триглавия мишничен мускул (трицепс) се залавя за олекранона (костната изпъкналост отзад на лакътя) и го размества при счупването му.

Високоенергийна травма (с голяма сила) например при автомобилна катастрофа може да предизвика счупване на лакътя по смесен механизъм. Усложнения на счупването са засягане на артерия или нерви, преминаващи през областта на лакъта (тези усложнения са най-чести при супракондилните счупвания).

9. Какво представлява счупването на лакътя?

Когато една кост се пропука или разчупи, това увреждане се нарича фрактура. Под счупване на лакътя се разбира счупване на някоя или някои от костите, влизащи в състава на лакътя-раменната, лъчевата и лакътната кости. Най-често счупванията се наблюдават в разположената непосредствено над ставната повърхност част на раменната кост (супракондилна фрактура), в областта на шийката (участъкът непосредствено под главичката) и главичката на лъчевата кост и олекранона (костната изпъкналост отзад на лакътя) на лакътната кост.

В различните възрастови групи се получават различни видове фрактури. Супракондилните (на ниво над разширената част на раменната кост, непосредствено над ставната повърхност на лакътя) счупвания са най-чести при деца на възраст от 4 до 10 години, поради относително голямата здравина на заобикалящите костите на лакътя връзки в сравнение със здравината на самите кости.

Счупванията на горния край на лъчевата кост (костта откъм палеца) обикновено представляват счупване на шийката на лъчевата кост при деца и счупване на главичката на лъчевата кост при възрастните.

Вътреставни счупвания на кондилите (счупвания на долния, широк край на раменната кост, при които линията на счупването се намира вътре в самата става) се срещат както при деца, така и при възрастни.

Повече информация за анатомия на: