1. Може ли да се предотврати развитието на ХОББ?

ХОББ не може да се излекува, но може да бъде предотвратена.

Превенцията на това заболяване включва основно:

  • отказ от тютюнопушене,
  • избягване на пасивното пушене,
  • пребиваването на замърсен въздух,
  • редовна профилактика и
  • ранно лечение на респираторните инфекции.

2. Как се лекува ХОББ?

Целта при лечението на ХОББ е да се подобри функционирането на белите дробове и да се предотврати появата на изостряне и усложнения на състоянието. В тази насока, спирането на тютюнопушенето и прекъсване контакта със замърсители на въздуха са първите и основни стъпки в лечението на ХОББ.

Те се последват от различни медикаменти най-често използваните от които са:

  • Бета2 рецепторни – агонисти – това са медикаменти, които отпускат и разширяват бронхите (бронходилататори), като по този начин, въздухът преодолява запушването(обструкцията) и достига до алвеолите. Те имат бързо, но краткотрайно действие (салбутамол, кленбутерол, фенотерол) и се използват широко за преодоляване на изострена ХОББ, особено под формата на инхалатори. Разработените бета2-агонисти с продължително действие (формотерол, салметерол) вече намират съществено значение в дълготрайното лечение на заболяването.
  • Антихолинергици – бронходилататори, с малко по-бавно, но по продължително действие от бета2-агониситите. Препаратът ипратропиум бромид (атровент) обикновено се използва в комбинация с бързодействащи бета2-агонисти при дългосрочна терапия, както и при изостряне на ХОББ.
  • Метилксантини – теофилин, новфилин – това са лекарства от групата на по-продължително действащите бронходилататори, които могат да се включат при ХОББ, особено при нощна симптоматика. Те влияят не само върху бронхите, като преодоляват обструкцията, но и оказват стимулиращо действие върху центъра на дишането в продълговатия мозък.
  • Инхалаторни кортикостероиди – "златния стандарт" при лечението на астма, се използва също и в терапията на ХОББ. Въпреки широкото им разпространение, ползата от тези медикаменти при това заболяване е спорна. Те не забавят прогреса на ХОББ, но намаляват честотата на изострянията и подобряват качеството на живот.
  • Муко и секретолитици – препарати за втечняване на жилавия секрет в запушените бронхи. Широко използвани са амброксол, ацетилцистеин, карбацистеин, които имат и антиоксидантен и протектиращ ефект.
  • Антибиотици – развитието на ХОББ е свързано почти винаги с риск от инфекция на увредените бели дробове. Ето защо, понякога се налага антибиотична профилактика, с оглед избягване на усложнения. Широкоспектърни антибиотици като беталактами, макролиди, флуорхинолони и триметоприм/сулфометоксазол са медикаменти на избор при ХОББ.
    Кислородолечение – намира основно приложение при изострени състояния, както и при тежки форми на ХОББ.

3. Как се открива ХОББ?

Историята на заболяването (т.нар анамнеза) и обичайния цялостен преглед (статус) водят до разкриване на гореизброените симптоми. За цялостната диагноза на ХОББ се използват и някои по-специфични методики например:

  • Образна диагностика – рентгенова снимка или КАТ. Те са незаменими при разкриване на емфизем и хронични бронхиални изменения.
  • Функционално изследване на дишането (ФИД) – ФИД е тест, чрез който се преценява тежестта на ХОББ и функционалните възможности на белите дробове. С помощта на уред наречен спирометър и отчитането на специфични показатели при дишане като:
    • форсиран експираторен обем (ФЕО1) – обема въздух, който максимално бързо може да се издиша за една секунда, след максимално вдишване,
    • витален капацитет (ВК),
    • дихателен обем (ДО) и отношенията им се разкрива степента на заболяването и се избира най-подходяща схема на лечение.
  • За оценка степента на ХОББ и компенсаторните резерви на организма могат да се извършат редица кръвни изследвания - кръвно-газов анализ, пулс-оксиметрия, пълна кръвна картина, както и различни микробиологични изследвания на храчка или бронхиален секрет. Всички тези методики допълват диагнозата и спомагат най-адекватния терапевтичен подход към ХОББ.

4. Кои са най-честите симптоми на ХОББ?

ХОББ не е заболяване, което се изявява изведнъж. За появата на първите симптоми е необходимо продължителното вредно действие на гореизброените рискови фактори. Това обикновено са хора на 40 – 50г., които са пушили по 10 – 20 цигари дневно, в продължение на поне 20г.

Признаците на ХОББ включват:

  • Хронична кашлица – при това заболяване е характерна така наречената "продуктивна кашлица". Тя е по-честа сутрин и се съпровожда с отделяне на оскъден, безцветен, жилав секрет (храчка).
  • Задух или недостиг на въздух (т.нар диспнея) – това е основен симптом, който обаче се поява в по-късните етапи на заболяването, когато вече има признаци на декомпенсация.
  • "Свиркане" (сухи хрипове) при дишане – това са музикални, свиркащи или съскащи звуци, издавани при дишане, особено при физическо усилие.
  • Цианоза – това е синкавото оцветяване на кожата на лицето, устните, езика. То се дължи на намаленото съдържание на кислород в кръвта и е резултат на увредената белодробна функция.
  • ХОББ може да се изяви също и с дясностранна сърдечна недостатъчност, анорексия, загуба на тегло, различни белези на хронична хипоксемия (намалено кислородно съдържание на кръвта). Това обикновено са белези на декомпенсация и изискват спешно болнично лечение.

5. Колко чест е ХОББ?

Обостряне на ХОББ е една от най–честите причини за болнично лечение в световен мащаб. Около 10 на 1000 мъже и 8 на 1000 жени развиват ХОББ.

Тъй като приблизително един и половина милиарда души са изложени на влиянието на цигарен дим, подобна болестност не трябва да ни учудва.

6. Какви са причините за възникване на ХОББ?

Тютюнопушенето е основната причина за възникването на ХОББ. 90 % от заболелите са настоящи или бивши пушачи. Пасивното (вторично) пушене уврежда в значителна степен белодробната функция и също е важна предпоставка за развитие на заболяването.


Замърсения въздух е друг фактор, който може да доведе до поява на ХОББ. Наличието на прах, CO2, влажен и студен въздух на работната среда е причина за чести бронхо–пулмонални инфекции, а оттам и възможност за развитие на ХОББ.


Дефицит на алфа1 – антитрипсин - това е единствения генетично обусловен фактор за развитието на ХОББ. Алфа1 – антитрипсинът е специален протеин (белтък), който предпазва тъканите от вредното въздействие, както на чужди, така и на собствени активни субстанции – ензими, токсини и т.н.


Бронхиалната хиперреактивност (близко до астма състояние) е друг фактор, който се свързва с поява на ХОББ. При всички случаи, съчетанието на тютюнопушене и гореизброените фактори, значително увеличава риска за изява на заболяването.

7. Какво представлява Хроничната Обструктивна Белодробна Болест (ХОББ)?

Хроничната обструктивна Белодробна Болест (ХОББ) е състояние на прогресираща обструкция на въздухоносните пътища, възникващо в хода и като резултат на заболяванията хроничен бронхит, емфизем или комбинацията от двете.


Хроничният бронхит се характеризира с продължителна (хронична) кашлица, с отделяне на секрет (храчки), в рамките на поне три месеца в две последователни години. При това заболяване, след първоначална хипертрофия (разрастване) на бронхиалната лигавица и жлези, се стига до атрофия, изтъняване и отпускане на бронхиалната стена. В процеса на дишане, изменените бронхи могат да колабират и по този начин се нарушава нормалния въздушен поток. Повече информация за бронхита можете да получите тук.


Белодробния емфизем е състояние на необратимо разширение на най-малките въздушните пространства, така наречените "алвеоли", намиращи се след крайните бронхиоли. Този процес обикновено е свързан с разрушаване на стените им и формирането на подобни на "сакчета" разширения, намаляващи ефективността на дихателния процес.


ХОББ съчетава гореописаните заболявания и представлява едно от най-честите дихателни заболявания.