При преценката на стойката трябва да се прави разлика между функционално-динамични условия и морфологично-статични съотношения. Способността за натоварване на гръбначния стълб е в голяма степен зависима от развитието на мускулатурата на гърба. Както в детската и юношеската възраст, така и при напреднала възраст промените в мускулите могат да бъдат установени чрез функционални тестове.


При неправилна стойка е налице структурно нефиксирано отклонение от нормалната форма на гръбначния стълб. Структурната деформация на гръбнака от своя страна не може да бъде активно или пасивно коригирана, тьй като е морфологично фиксирана.


Разликата между неправилната стойка и структурната деформация на гръбначния стълб може да се установи само чрез функционални тестове. Важно е да се отбележи, че съществуваща от по-дълго време неправилна стойка може да премине в структурна деформация.



Кифозата може да има най-различни етиологични причини за нейното формиране. Те могат да бъдат обусловени от вродени малформации, които могат да се изразяват в засягането на един или няколко органа или системи. В някои случаи формирането на кифотично изкривяване е следствие на заболявания или травми.


Размерът на кифозата се установява при пациент в изправено положение с помощта на кифометър. При стоящ пациент може да се определи профилът на гърба, върхът на кифозата, нейната височина. При анкилозиращия спондилит - болест на Бехтерев може да се измери дистанцията между тилната част на главата и стената, на която пациентът се е облегнал. При Бехтерев, поради увеличената кифоза на гръдния отдел не е възможно да се достигне с тила стената.


Напредването на изкривяването може да се установи също с влошаващия се ъгъл на зрението - това означава, че пациентът не може вече да гледа нагоре или напред, а само към земята.


Изследване на подвижността се извършва в право, легнало или колянно-лакътно положение. При навеждане напред и поглед настрани прави впечатление локалната хиперкифоза, а така също че гръбначният стълб не се извива хармонично назад, а в променения участък е налице засилено изпъкване.


В коремно положение пациентът се кара с кръстосани на тила горни крайници максимално да повдигне горната част на тялото. По този начин също се установява остатъчната кифоза. В областта на кифозата е трудно изпълнимо навеждането встрани.


При увеличена кифоза в гръдния отдел раменете са увиснали напред, а гръдната мускулатура е скъсена. За да се изследва наличието на скъсяване на тези мускули е необходимо пациентът да заеме положение по гръб. Караме го да сгъне горните крайници и да ги повдигне напред, като ги постави да лежат над главата върху кушетката. При скъсяване на гръдните мускули това е почти невъзможно, а самата мускулатура се напряга болезнено.


Върху рентгенова снимка може да бъде измерен ъгълът на кифозата и върхът на изкривяването. В детайли се обръща внимание на формата, контура и структурата на прешленните тела, особено в областта на най-голямото изкривяване, като се прави опит да се установи етиологията на кифозата.


Болестта на Scheuermann често се разглежда при пациенти с кифоза, тъй като тя е най-честата причина за структурните деформации на гръбначния стълб. В зависимост от локализацията и изразеността на промените тя води до увеличена, ниско лежаща гръдна кифоза, а при лумбална манифестация - до биомеханично особено неблагоприятен плосък гръб.


След завършване на растежа прогресирането на структурната деформация е минимално, но при тежките случаи поради пренатоварване на мускулатурата и изразени дегенеративни промени съществува опасност от ранно появяване на значителни оплаквания и преждевременно инвалидизиране.


Във възрастта от 10 до 17 години бавно се увеличава промяната във формата на гръбначния стълб. Може да има слабост на стойката, но тя не е задължителна предпоставка за развитие на деформации. Повечето от юношите с болестта на Scheuermann са без особени оплаквания.