Концепцията Мълиган (Mulligan Concept) представлява вид мануална терапия. Характерно за мануалната терапия е, че в основата и е залегнато извършването на физиологични движения, при които се оказва въздействие върху даден сегмент на гръбначния стълб или периферни стави.


Могат да се използват различни похвати – усукване, наместване, притискане, но е неправилно да се прави сравнение с масажа, при който основният ефект е отпускане на мускулатурата, а при този тип терапия релаксацията е вторичен ефект, в някои случаи проявяващ се не на момента.


Една от най популярните концепции в мануалната терапия е т.нар. концепция Мълиган, развита от новозеландския физиотерапевт Браян Мълиган през 80-те години на ХХ век.



В основата ѝ стои т. нар. теория за позиционна грешка между ставните компоненти. Терапията е насочена към болката и ограничения обем на движение. Цели се освен моментен резултат от прилагането ѝ, той да бъде и дългосрочен. Различното от голяма част терапии е, че пациентът е активен и помага на терапевта по време на въздействието.


Според концепцията много от случаите на болка, дискомфорт и ограничен обем на движенията в дадени зони се дължат на позиционна грешка в ставата. Причини могат да бъдат както статичното натоварване, така и системни претоварвания на определена мускулна група.


Чрез специфични техники се коригира позиционната грешка. Важно е да се отбележи, че от нарушения в „кореспондирането“ между ставните повърхности могат да страдат както периферни стави, така и тези на гръбнака – аксиалния скелет.
За подпомагане на движенията на терапевта могат да се използват и колани, чрез които се осъществява стабилизацията на ставите.


Поради факта, че не се прилагат лекарствени средства, а движенията са напълно естествени, концепцията Мълиган е подходяща за почти всички пациенти, независимо от възрастта, включително бременни жени и хора с хронични заболявания. Като противопоказания за прилагането на този тип мануална терапия се посочват туморни процеси в гръбначния стълб и костите.


Основно правило при концепцията Мълиган е, да не се предизвиква болка при прилагането на техниките, независимо къде се прилагат - дали по гръбначен стълб или други стави на опорно-двигателния апарат (раменна, колянна, тазобедрена стави).


Преди да започне самата терапия, специалистът оглежда и изследва ставите и аксиалния скелет, за да установи има ли някакъв двигателен дефицит (невъзможност да се извършва определено движение) или дали се открива наличие на болка.


Проявата на болка по време на терапията е индикация, че терапевтът не е намерил правилния план на лечение, правилния вид техника, точния сегмент на гръбначния стълб или че техниките не са показани за този проблем.


Когато в някоя част от опорно-двигателния апарат има проблем рецепторите на травмираното място изпращат информация за „опасност“ (не за болка). Тези рецептори се наричат ноцицептори. Но когато подадем 100% безболезнен стимул се включват “нормалните” рецептори (проприорецепторите) и по този начин централната нервна система се „отпуска” – премахвайки сигналите за болка. Чрез повторения на безболезненото движение аналгетичния ефект се затвърждава.


Подходящо при терапията Мълиган е комбинацията с комплекс от упражнения, които да се правят вкъщи поне веднъж-два пъти на ден.


Библиография:
1.    M. Pourahmadi, Effectiveness of mobilization with movement (Mulligan concept techniques) on low back pain: a systematic review, PubMed, 2018;
2.    K. Westad, The effectiveness of Mulligan's mobilisation with movement (MWM) on peripheral joints in musculoskeletal (MSK) conditions: A systematic review, PubMed, 2018.