Болката е основният симптом при навяхване на глезена. Тя може да бъде с различен интензитет, който невинаги отговаря на степентта и тежестта на увреждане на връзковия апарат.


Най-често приемани медикаменти са аспирин, парацетамол и нестероидни противовъзпалителни. Основните странични ефекти при прием на аспирин са коремни спазми, болки и киселини. Неговото приложение е неподходящо при пациенти с гастроинтестинални смущения.


Производни на пропионовата киселина са активни съставки като фенопрофен, напроксен, кетопрофен. Техните нежелани реакции се изразяват в проява на запек, главоболие и виене на свят. Парацетамолът и фенацетинът са с най-голяма поносимост и употреба сред пациентите.



При навяхвания от първа степен, когато структурната цялост на връзковия апарат на глезена е ненарушена, задачите на кинезитерапията са да повлияе основно интензитета на проява на симптомите - оток, болка и нарушена подвижност.


Средства за повлияване на отока са компресивна превръзка, криотерапия и кинезиотейпинг. Рехабилтационният план включва упражнения тип ,,мускулни помпи‘‘ (сгъване и разгъване на пръстите), които спомагат циркулацията и разнасянето на отока. Освен това активни упражнения във всички равнини, за възстановяване обема на движение, последвани от стречинг и релаксация за възстановяване на началните прояви на скъсяване на мускулите при по-продължително обездвижване.


Упражнения от стоеж, обременяващи с тежестта на тялото, както и такива тип ,,затворена кинетична верига‘‘ също имат своята роля.


При навяхвания от втора степен, когато налице е увреда на ставната механика и връзковия апарат (преразтягане), лечението отново е консервативно. Глезенът се имобилизира в лека дорзална флексия и еверзия.


Важно значение има криотерапия (поставяне на лед или студен компрес) на всеки три часа през първите 72 часа и елевация (повдигане) на крайника. Не на последно място значение има обучението за ходене с помощни средства без обременяване на крайника, упражнения тип ,,мускулни помпи‘‘.


Периодът на функционално възстановяване позволява упражнения като напади, клекове и използване на ластична лента, но не в рамките на първите седмици. 


При тежки дисторзии от трета степен, когато е налице разкъсване на част от връзковия апарат, водещо до абсолютна ставна нестабилност, максимално протективната фаза е с продължителност 40-60 дни. Крайникът е в имобилизация-ходене с помощни средства, без натоварване, упражнения с пръстите на краката, както и упражнения, насочени към запазване обема и силата на свободните от имобилизацията мускули.


При умерено протективна фаза, когато се снеме имобилизацията, целта на кинезитерапията е увеличаване обема на движение, възстановяване на нормалния мускулен баланс и сила, както и постигане на нормални равновесие и координация.


Във фазата на пълно функционално възстановяване (60-90 дни) се включват упражнения за подобряване на проприорецепцията и глезенната стабилизация.


Важно е да се отбележи, че мекотъканните увреди на глезена са чест травматизъм не само през зимните месеци, но и през лятото. Причината са по-честото посещение на басейни и съответно хлъзгащата повърхност предразполага към инциденти. Подходът към лечението може да бъде обобщен в три основни стъпки - диагностициране, обезболяване и правилна рехабилитация. Нито една от тези компоненти не бива да бъде подценявана, за да може и процесът на възстановяване и връщане към нормалния ритъм на живот да бъдат ускорени.


Библиография:
Muminagic, S., Hodjic F., (2012), Ankle Distorsion, Med Arh, 66 (4), 265-270