Синдромът на притискане или вторичният импинджмънт синдром на рамото е често срещан проблем в нашата кинезитерапевтична практика. Състоянието е следствие от повтарящо се притискане на тъканите, намиращи се между главата на раменната кост и свода на раменната става, образуван от акромиона (анатомична част на лопатката) и често се свързва с дегенеративни промени в мускулите от ротаторния маншон при хора в зряла възраст. 

 

Според някои автори около 75 – 80% от пациентите, потърсили специализирана помощ за болки в рамото, имат клинични признаци на импинджмънт синдром (Östör, AJK., et al., 2005; van der Windt, DA., et al., 1995).


 

Проучване, направено сред активния персонал на американската армия и проведено за период от 10 години (1999 – 2008 г.), показва появата на 7,77 случая на импинджмънт синдром на 1 000 души годишно (Hsiao, M., et al., 2015).

 

В патогенезата на импинджмънт синдрома на раменната става независимо дали сте активен спортист или не, могат да бъдат въвлечени механични (външни) и дегенеративни (вътрешни) фактори (Hyvönen, P., 2003). Външните фактори често се свързват с постурални нарушения в позата на тялото, мускулен дисбаланс, както и нарушен нервно-мускулен контрол на мускулите от ротаторния маншон, както и на мускулите, работещи около лопатката (скапулоторакалните мускули) (фиг. 1) и др.

 

Фиг. 1, Дискинезия на лопатката. Възможна причина за вторичен импинджмънт синдром в рамото.

 

 

 

Без значение какво точно допринася за вашия конкретен случай, този тип проблеми с рамото ще намали възможността ви да тренирате любимия ви спорт и провеждане на нормална тренировка

 

Независимо, че имате проблем в рамото и сте в процес на рехабилитация това не ни пречи да тренирате долната част на тялото, коремната област и самата раменна зона. Просто модифицираме тренировката, а в процеса на рехабилитация на рамото можем да използваме лицeвите опори (англ. Push ups) и да добавим към тях допълнително движение (англ. Push up plus), което да активира и засили един от важните мускули в раменния комплекс - предният зъбчат мускул (лат. M. serratus amterior. Звучи странно?

 

Всъщност, внимателно изпълнените лицеви опори с подходящо изходно положение и в правилната фаза на възстановяване могат да бъдат една чудесна част от рехабилитационната програма. Лицевите опори ще помогнат за подобряване на двигателния контрол (мозъчния контрол на мускулите при движение) и силата на мускулите, които стабилизират лопатката, включително мускулите от т.н. централна стабилност, мускулите от ротаторния маншон, седалищната мускулатура. Това ще подобри биомеханиката в раменната става и ще сведе до минимум възможността за импинджмънт синдром в областта на раменната става.

 

На фигури 2, 3, 4, 5, 6 са показани различни видове лицеви опори, които са подходящи за различните фази на възстановяване от импинджмънт синдром.

 

На фиг. 2 са показани лицеви опори изпълнени на стена. Тогава тежестта на тялото е най-малко разпределена върху раменния комплекс и съответно изискват най-малко усилия отстрана на мускулите в раменната и скапулоторакалната става. 

 

 

 

Фиг. 2

 

На фиг. 3 са показани лицеви опори изпълнени с опора на коленете. Трябва да се внимава главата и коремът да не пропадат, както е на снимката. При този вариант тежестта на тялото е най-малко разпределена върху раменния комплекс и съответно се изискват по-малко усилия отстрана на мускулите в раменната и скапулоторакалната става. 

 

Фиг. 3

 

На Фиг. 4А са показани стандартни лицеви опори, изпълнени до среден обем на движение на ръцете. На фиг. 4Б е показана неправилна позиция на главата водеща до по-неоптимална позиция на горната част на тялото. Брадичката трябва да е прибрана до главата. Лицевите опори могат да се изпълнят, както до пода, така и до средата на обема на движение, както на фиг. 4 А и Б. Всичко зависи от фазата на рехабилитация и индивидуалните особености на пациентите. 

 

Фиг. 4 A

 

 

 


Фиг. 4 Б

 

На фиг. 5 са показани лицеви опори, изпълнени на нестабилна повърхност, които давaт по-добра активация на основния стабилизатор на скапулоторакалната става - m. serratus anterior (Borreani S. et al. 2015).

 

 

Фиг. 5

 

На фиг. 6 са показани лицеви опори с избутване на гърба нагоре (англ. Push ups)  за по-добра активация на основния стабилизатор на скапулоторакалната става - m. serratus anterior.

 

 


Фиг. 6

 

Не забравяйте, че е необходима предварителна консултация с кинезитерапевт за уточняване детайлите в рехабилтационния процес за всеки един пациент.

 


Библиография:

1. Östör, AJK, CA Richards, AT Prevost, CA Speed, BL Hazleman. Diagnosis and relation to general health of shoulder disorders presenting to primary care. Rheumatology (Oxford), 2005, 44: 800-805.
2. Van der Windt, DA., E. Thomas DP Pope, AF de Winter, GJ Macfarlane, LM Bouter. Occupational risk factors for shoulder pain: a systematic review. Occupat Environ Med, 2000, 57, 433-442.
3. Hsiao, M., K. Cameron, C. Tucker, M. Benigni, T. Blaine, B. Owens. Journal of Shoulder and Elbow Surgery. Vol. 24, Issue 9, September 2015, p 1486-1492.
4. Hyvönen, P. On the patoghenesis of shoulder impingement syndrome. 2003.
5. Escamilla R.,Hooks T.,Wilk K., Optimal management of shoulder impingement syndrome, Journal of sports medicine 2014; 5: 13–24.
6. Borreani S., et al. Muscle activation during push-ups performed under stable and unstable conditions  ournal of Exercise Science & Fitness Volume 13, Issue 2, December 2015, Pages 94-98