Към групата на възпалителните болести на ставите влизат няколко основни заболявания, за които успешно се прилагат различни методи на физиотерапията.


Към тази група се причислява ревматоидният артрит, който е сравнително често срещащо се заболяване, характеризиращо се с хронично рецидивиращ ход. Най-често при острата форма на болестта се засягат средните по големина стави – колене, лакти. Рядко се включват тазобедрените стави, а тяхното „въвличане“ във възпалителния процес говори за лоша прогноза на заболяването.


Симптомите могат да се разделят на няколко групи – от самите стави; от други органи – очи, атрофия на мускули, уврежадне на периферни нерви; както и общи симптоми – отпадналост, повишена температура, загуба на тегло, нощни изпотявания и други.



Важно място в рехабилитацията на пациентите с ревматоиден артрит е кинезитерапията (лечение чрез движение). Препоръките са за умерена натовареност. Два до три пъти дневно могат да се извършва лека до умерена тренировка, без да се достига до болка. Упражненията е удачно да се предшестват от масаж, чрез който се подобрява кръвообращението в тъканите и съответно се изнасят по-бързо метаболитите, образувани под действие на възпалението, което от своя страна води до намаляване на болката.


Започва се с изометрични упражнения, в началото комплексите се изпълняват с малка продължителност и постепенно се увеличава натоварването. Освен медикаментозната терапия се прилага още и криотерапия на легло с ледени кърпи 2-3 пъти дневно по 5-10 минути. Успоредно с това се използва и криоелектрофореза, магнитно поле и фонофореза.


Топлотерапията също е подходяща за възпалителните промени в ставите, тъй като подобрява трофиката в областта. Нагревки могат да се провеждат и в домашни условия. Добър вариант е закупуването на инфрачервени лампи, с които веднъж до два пъти дневно в рамките на 10-15 минути могат да се правят процедури.


От физикалните методи подходящи и с добър ефект са лазертерапията, ултразвук, фонофореза с нестероидни противовъзпалителни средства, електрофореза с новокаин и други.


В периодите на ремисия се препоръчват калолечение, но с невисоки температури, подводна гимнастика, както и водолечение. Най-подходящи са радоновите и сулфидните води. Сярата, на която са богати сулфидните води, има значение за подхранване на хрущялната тъкан.


В различните етапи на заболяването се препоръчват някои помощни средства – шини, ортези, бастун или патерици, които имат за цел предотвратяване на деформацията на ставите и околоставната тъкан, а при наличие на вече такива – да осигурят приемлива функция на съответните части на тялото.


По-късните стадии на заболяването, където са налице и анатомични промени – например контрактури с фиброзни анкилози функционалната годност е силно нарушена – болните не могат или са силно затруднени при самообслужване.


В този етап от заболяването ефективни са интерферентните токове, електрофорезата с калций и флуор и облъчването с ултравиолетова светлина. 


На ставите с възпалителна реакция се прилагат токове с висока честота, магнитно поле, ултразвук и лазертерапия. А на тези с фиброзни промени - токове с ниска честота с фибролизиращи средства.


Кинезитерапията е насочена към подобряване тонуса на мускулатурата и изпълнение на ежедневните дейности, свързани със самообслужването.


В последния - четвърти стадий на заболяването болните са с фиброзни и костни анкилози. Висцералните (на вътрешните органи) усложнения са силно изразени, особено остеопорозата и миопатията. Физикалното лечение не се различава от това в трети стадий. Тежестта пада на кинезитерапията и функционалната трудотерапия.