Използването на готови кинезитерапевтични програми в процеса на рехабилитация на пациеннти е често срещана практика. Студентите в учебните заведения, в които се изучава специалността или сродните специалности “рехабилитатор” и “медицинска рехабилитацип и ерготерапия” често изготвят програми или протоколи за всяка една проблемна зона или клинични случаи с поставена диагноза. Наблюдава се и не рядко раздаването на готови програми за кинезитерапия на пациенти след операция на травми на опорно-двигателния апарат. 

 

Всъщност, възниква въпросът дали всеки един пациент или отделен клиничен случай е подходящ за определена кинезитерапевтична програма например. В интерес на пациента и на самите нас специалистите в сферата на физикалната терапия (кинезитерапевти и рехабилитатори) е да използваме компетенциите си, а не да следваме винаги готови протоколи и програми, защото всеки един пациент е различен случай, в различно физическо състояние, възраст, ограничения при изпълнението на дадена програма и дори допълнителни заболявания.


 

Физиотерапевтите (кинезитерапевти и рехабилитатори)* не трябва да следват готварски книги.
Физикалната терапия не е черно-бял телевизор.


Индивидуализирането на подхода към всеки един пациент е от ключово значение за благоприятния изход на терапията. Пациентът също трябва да търси и да работи с терапевт, който прилага индивидуален подход в терапията на определен проблем.

 

Разбира се, често терапевтите в ежедневната практика особено по големите болници за рехабитация са претоварени с много пациенти и това затруднява малко или много индивидуалния подход.

 

На практика готовите програми по кинезитерапия обаче дават една основа, която физикалните терапевти могат да допълнят или да променят съобразно нуждите на пациента.

 

Реално, целта на добрия протокол или програма по кинезитерапия е да зададе ясно целите и задачите, ограниченията и сроковете за постепенното и правилно прилагане на рехабилитацията върху проблемните зони. 

 

В моята кинезитерапевтична практика често правя различни промени по начина, по който прилагам своята кинезитерапевтична програма за даден пациент. Добър пример за това е например при пациент след имобилизация/обездвижване в раменната става е да включим и засилване/ активация на коремната мускулатура, за да може да подпомогнем възстановителния процес и правилната работа на раменните мускули ( б.а. ротаторен маншон). При пациент с чести болки в зоната трапецовидния мускул или врата не тръгваме веднага да разтягаме/ релаксираме тези мускули, а можем да активираме централната мускулатура и да подобрим мобилността на гръдния/шийния дял на гръбнчния стълб.

 

Готовите програми по кинезитерапия често са основата на нашия подход към пациента, но те трябва да се коригират на база следните важни неща: 

  • Какви са целите и какво очаква пациентът от програмата си за рехабилитация? До каква функционална сепен иска пациентът да се възстанови? Пример: преди можех да се кача на Витоша без проблем, сега това също е моя цел!
  • Съпътстващи заболявания на пациента. Много съпътстващи заболявания влияят пряко върху пълноценното прилагане на дадена кинезитерапевтична програма в пълен обем!
  • Степен на увреда/засягане на дадена структура. Пример: при травма на коленни връзки имаме ли засягане на повече от една връзка и дали имаме увреда и на мениск?

 Кинезитерапевтичните програми след хирургически интервенции обаче ни помагат да въведем в ред етапите/фазите на възстановяване на пациента и то по-скоро да определим напредъка във възстановяването, не толкова да следваме сляпо изискванията за това какво да се прави или какво да не се прави във всяка фаза. 

 

След извършена операция хирургът обаче има своите изисквания, което е абсолютно разбираемо. Много от тях може да са специфични за всеки един хирург, на база на неговия опит, което означава, че някои лекари ще искат възстановяването да бъде по-бързо, а други по-внимателно и т.н. Като специалисти трябва да спазваме тези изисквания. 


След операцията се използват специфични програми, за да се гарантира, че плавно следваме оздравявването.


Като заключение мога дасподеля, че често използваните кинезитерапевтични програми/рехабилитационни протоколи не бива да бъдат пренебрегвани, а просто да бъдат модифицирани според нуждите на пациента.


*www.wcpt.org/what-is-physical-therapy