Упражненията във водна среда се практикуват от столетия, но значително развитие като терапевтично средство придобива от края на 19 век в Европа, а малко по-късно и в САЩ.


Уникалните качества на водната среда подобряват значително терапевтичните възможности на упражненията. Чрез използване на различни уреди, изходни положения и различна дълбочина на потапяне може да се достигне желаната степен на разтоварване от тежестта на тялото.


Субаквалните упражнения са приложими в различни аспекти на кинезитерапията – мускулно-скелетни, нервно-мускулни, педиатрични, кардиореспираторни и други.



Подводните упражнения се изпълняват в басейни с различна дълбочина. Прилагат се техники за стречинг, засилване на мускулатурата, ставна мобилизация, възстановяване на равновесието, тренировка на ходене, развиване на издръжливост.


Улесняване на активните упражнения се дължи на намаленото съпротивление. Освен това се отбременяват ставите от тежестта на тялото. Налице е още улесняване на аеробните упражнения, по-лесно начално възстановяване на комплексни двигателни дейности, минимализиране на риска от травма по време на упражняване, както и подобряване на релаксацията.


Важно е да бъдат отбелязани някои противопоказания, които често са относителни, а не абсолютни. Това налага индивидуална преценка при всеки пациент и съответните налични контраиндикации.


Страхът от вода трябва да се има предвид. Такива пациенти обикновено усещат обостряне на симптомите след подводни упражнения, поради мускулния спазъм, психологическия стрес и неправилното изпълнение на упражненията, които са провокирани от страха им през цялото време.


При пациенти с атаксия движенията се контролират трудно. Също така при някои форми на мултиплена склероза се усеща влошаване след потапяне във вода с температура над 33 °C.


Пациенти със стенокардия, високо или ниско кръвно налягане също се нуждаят от контрол. По правило подводните упражнения натоварват по-малко сърдечносъдовата система в сравнения със същите упражнения, изпълнени извън водна среда.


Малки открити рани или трахеотомии трябва да бъдат предварително покривани с непромокаеми лепенки.


Контраиндикации са нестабилни стенокардии и сърдечна недостатъчност от трета степен. Освен това респираторни заболявания с намаляване на виталния капацитет под 1 литър, периферносъдови заболявания в напреднал стадий, риск от кървене и кръвоизливи, бъбречни заболявания в напреднал стадий, както и инфекциозни кожни заболявания.


Други противопоказания са нарушен контрол върху уринирането и дефекацията, някои въздушно-капкови инфекции и заболявания - грип, коремни и чревни заболявания, тиф, холера, полиомиелит, както и наличието на неконтролирани припадъци.


Температурата на водата за провеждане на упражнения се съобразява със състоянието на пациента и целите на кинезитерапията. Като цяло при по-голяма интензивност се предпочита по-ниска температура, а при по-бавно темпо, както при стречинг — по-висока. Температурата на въздуха трябва да е около 3 °C по-висока от тази на водата. Неправилния подбор на температура на въздуха или водата предизвиква дискомфорт при пациента и намалява ефекта от упражненията.


Като правило хората не могат да поддържат телесната си топлина при температури на водата под 25 °C. Респективно - температури над 37 °C са също рискови, особено при по-интензивно упражняване. Затова терапевтичните упражнения се провеждат при температури на водата между 26 и 33 °С. Температури, близки до 33 °С са подходящи за пациенти с мускулни и ставни болки, поради релаксиращия ефект, повишения праг на болезненост и намаляването на мускулния спазъм.


Аеробни упражнения се провеждат при температури 26-28 ˚С. Този диапазон максимализира ефекта, увеличава ударния обем и намалява пулса на сърцето. Ако натоварването е интензивно с над 80% от максималния пулс на пациента, температурата трябва да е в диапазона 22-26 ˚С за избягване на риска от претопляне.