Проблемът с т. нар. внезапна сърдечна смърт при спортисти има съществено здравно и социално значение. Причината е увеличаващата се честотата на този тип инциденти през последните години и засягане на предимно млади лица. Особен отзвук този проблем предизвиква в обществото, поради факта, че по презумпция спортистите се смятат за хора с добро здравословно състояние.


Макар че проблемът до някаква степен е преекспониран, поради публичния характер на спорта, оптимизиране на здравните препоръчки и следенето за тяхното изпълнение при спортистите има важно практическо значение.


При повечето случаи се открива подлежащо вродено сърдечно заболяване, което става причина за инцидента. Статистиката показва че случаите на внезапна сърдечна смърт при спортисти е с честота 1-2/100 000 спортуващи годишно и не се различава значително при общата популация на млади, клинично здрави лица.



Изследвания показват, че причината за смъртния изход обикновено е подлежащо заболяване, а физическото натоварване е само провокиращ фактор. Разпределението на честотата на причините за внезапна сърдечна смърт при спортисти в САЩ показва, че в най-голям процент от случаите е налице хипертрофична кардиомиопатия. На второ и трето място се подреждат съответно аномалии на коронарните артерии и левокамерна хипертрофия.


Решението за прекратяване на спортната дейност е съществен проблем, който има медицински, социални и етични измерения. Рискът от настъпване на внезапна сърдечна смърт се определя не само от тежестта на подлежащото заболяване, но и от интензивността на динамичните и статични физически усилия при съответната спортна дисциплина.


Хипертрофичната кардиомиопатия и връзката с внезапната сърдечна смърт се определя от развитието на „злокачествени“ (трудно овладяеми и нарастващи по тежест) аритрмии.


Друга причина за внезапна сърдечна смърт при спортисти е синдромът на Марфан. При него основно значение има засягането на аортата с риск от аортна дисекация и разкъсване на стената.


При състезателните спортове не се препоръчва да вземат участие лица с умерени към високостепенни придобити клапни пороци на сърцето, исхемична болест, както и умерено до високо кръвно налягане.


Профилактиката изисква провеждане на годишни прегледи, които включват анамнеза, физикално изследване и ЕКГ в покой. При наличие на отклонения се назначават допълнително изследвания за диагностично уточняване.