Деменцията е неврокогнитивно разстройство, което по-скоро представлява група от симптоми, отколкото болест. Сред най-честите причини за деменцията са дегенеративните неврологични заболявания като болестта на Алцхаймер, болестта на Паркинсон, болестта на Хънтингтън и някои видове множествена склероза. Други известни причини са съдовите нарушения, засягащи кръвообращението в мозъка, травматичните мозъчни травми, причинени от автомобилни аварии, падания и сътресения, както и дългогодишният прием на алкохол и/или наркотици.

 

За лечение на деменцията, лекарите всъщност се насочват към това, което причинява симптомите. Само около 20% от причините за деменция са обратими: злоупотреба със субстанции, субдурални хематоми, метаболитни нарушения (например, дефицит на витамин B12), ниски нива на тиреоидни хормони, натрупване на течност в мозъка, хипогликемия и дори ХИВ-свързани неврокогнитивни разстройства. Останалите форми на деменция, като например болест на Алцхаймер, Паркинсон, съдова деменция и фронтотемпорална деменция, са податливи на ограничен контрол, но като цяло не са обратими и се влошават с времето.


 

Физическата активност е важна част от здравословния начин на живот: тя допринася за цялостното състояние на тялото, за мускулния контрол и координацията. Допълнително, физическите упражнения допринасят за потока на кръв в мозъка и стимулират растежа и оцеляването на мозъчните клетки. В този смисъл, не е случайно, че учените често говорят за ролята на упражненията при намаляване риска от развитие на деменция, както и за ползите им за хората, вече страдащи от деменция.

 

Едно конкретно изследване, проведено от проф. Майкъл Яса от Калифорнийския университет в Ървайн и извършено с магнитно-резонансна томография, установява, че дори леки, 10-минутни упражнения показват положителни резултати с оглед когнитивните функции на пациентите. По-конкретно, учените установили подобряване на връзките между кортекса и зъбния гирус на хипокампуса, което е силен индикатор за качеството на обработката на паметова информация. Проведеното изследване допълва предишни данни, според които физическите упражнения благоприятстват неврогенезата – възникването на нови нервни клетки.

 

В един по-широк план обаче, данните не са съвсем еднозначни. Въпреки че за момента упражненията действително се приемат за важна терапевтична стратегия, статия в British Medical Journal от 2018 г. извежда обезпокояващи заключения. Авторите посочват, че повечето източници са с ниско методологично качество, ограничена продължителност на проследяване и висока и необяснима нееднородност на данните. Провел свое собствено изследване върху 494 пациента с лека до умерена деменция, изследователският екип споделя, че програмите с умерено и високо интензивни (аеробни и силови) тренировки не забавят когнитивното увреждане. Въпреки че пациентите завършили 4-месечния експеримент в по-добро физическо състояние, специалистите не установили никакви забележими подобрения в клиничните резултати.

 

Като заключение, нужни са по-нататъшни изследвания, за да се разбере по-адекватно връзката между деменцията и физическите упражнения. Междувременно, редовната физическа активност вече се препоръчва като ключов момент от поддържането на добро здраве - физическо и ментално.