Най-често срещащото се сърдечносъдово заболяване, което се открива по време на предварителна физическа оценка при атлети е артериалната хипертония. Спецификата при този контингент пациенти е, че антихипертензивната терапия не е стандартната, която се прилага при диагностициране на високо кръвно налягане. Причината е, че някои от медикаментите, които се използват като първа линия могат да влошат физическата форма и съответно да компрометират представянето.


Към днешна дата все още няма точна статистика, която да показва дали честотата на хипертонията при активни спортисти е по-висока от тази при нетрениращите. Според някои проучвания честотата на високото кръвно налягане е до 50% по-малка при спортисти в сравнение с общата популация.


Повишеното артериално налягане се свързва с усилията на организма да отговори на повишените нужди от кръв (сърдечен дебит), за да задоволи метаболитните изисквания на работещите мускули.



Ретроспективно проучване показва повишена честотата на артериална хипертония при конкретни спортове, един от които е американският футбол. В изследването участват 113 респонденти, като при тях е установено значително повишаване както на систолното, така и на диастолното налягане в края на активния сезон в сравнение с началото. 47% от участниците в проучването в края на сезона са с регистрирани нива на артериалното налягане – отговарящи на прехипертония и 14% отговарят на стойности, които са първа степен на хипертония.


Установено е още и превалиране на мъжете спортисти с високо кръвно налягане, за разлика от по-рядкото засягане на женския пол. Все още се проучва влиянието на приема на някои често употребявани добавки. В съобращение влизат растежният хормон, андрогенни хормони (например анаболни стероиди), еритропоетин, както и стимуланти като кофеин и ефедрин. Креатининът е най-широко използваният „стимулант“ или хранителна добавка, който има отношение към бъбречната функция, особено при лица с бъбречни заболявания и нарушена филтрационна функция.


Бъбреците имат пряка връзка с регулацията на кръвното налягане и съответно влошаването на тяхната функция може да се отрази и на кръвното налягане – със съответното покачване на стойностите му. Това е причината при спортисти да се препоръчва ограничаване приема на креатин.


Друг важен фактор от добавките, които най-често приемат атлетите са анаболните хормони. Тестостеронът води до вазоконстрикция на съдовете. Приемът на еритропоетин се свързва със стимулацията на образуването на повече червени кръвни клетки, което от своя страна е свързано със свързване на повече кислород и подобряване на клетъчното дишане. Но еритропоетинът води и до повишаване на кръвното налягане при пациенти с хронична бъбречна недостатъчност.


Какво е поведението при спортисти с повишено артериално налягане?

В случай, че няма налични увреждания на таргетни оргни – бъбреци, кръвоносни съдове, сърце, както и при диагностицирани първа и втора степен на артериална хипертония не се налагат ограничения на спортната дейност. За разлика от това при наличие на увреждания на таргетните органи се налага временно преустановяване на спортната дейност до осъществяване на контрол върху хипертонията.


Временното прекратяване на спортната дейност налага след урегулиране на артериалното налягане да се започне с базови, постепенно увеличаващи натоварването тренировки.


Водят се спорове по отношение на това дали да се предприема медикаментозно лечение при спортисти с първа степен на артериална хипертония. По-ранно започнато лечение не само може да предотврати развитието на по-тежка хипертония, но и може да предотврати увреждания на таргетните органи в дългосрочен план.


Важно е да се отбележи, че нелекуваната хипертония може да понижи физическия капацитет, поради влошаване на диастолното пълнене на лявата камера. Неподходящо е изписването на диуретици и бета-блокери.

 

Библиография:

1. "Артериална хипертония при атлети", Л. Демиревска, И. Даскалов; сп. Medical Magazine, br. 64, 04.2019

2. Hypertension in athletes, Leddy JJ, Izzo J., Clinical Hypertens, 2009, April