Механичната промяна на мускула се предшества от електрически импулс. Тези т. к. електрически явления се записват с електромиография. Използват се иглени електроди, поставени в мускула или повърхностно разположени върху кожата над мускула. Електромиографията позволява клинична оценка на мускулната система и взаимодействието и с нервната система.


Мускулното съкращение е крайният резултат от дразненето на мускула. Всяко съкращение започва с известно закъснение, след дразненето. Последователността от дразнене, съкращение и последващо отпускане на мускула е известно като единично мускулно съкращение или мускулно придърпване.


Като тетанус се формулира сливането на мускулните съкращения в едно общо, когато постепенно се съкрати интервалът между отделните дразнения. По-голямата сила на това съкращение се дължи на превъзмогването на еластичните сили на мускула по време на първите съкращения, а от друга страна – на достигане на по-високо ниво на калциеви йони в клетката. При нормални условия само някои мускули се съкращават по типа на единично мускулно съкращение.



Повечето мускулни съкращения са тетанични – поради по-голямата развита сила и ефективност. В зависимост от това дали съкращението променя напрежението или дължината в мускула имаме изотонични и изометрични съкращения.


При изометричните съкращения мускулът не променя дължината си, а само напрежението – силата. При изотонично съкращение – силата е постоянно, но се променя дължината – обикновено при повдигане на някаква тежест.


На практика повечето съкращения не са нито изометрични, нито изотонични. Обикновено започват като изометрични и след преодоляване на напрежението за преодоляване на дадения товар се продължава по изотоничен тип. Мускулът развива и скоротст на съкращенеито, която е обратнопропорционална на товара.


Един неврон инервира няколко мускулни влакна. Те от своя страна, заедно с двигателния неврон формират двигателна единица. Колкото по-фини движенията извършва даден мускул, толкова по-малък брой мускулни влакна съдържат неговите двигателни единици. От своя страна броят на двигателните единици в един мускул също варира в широки граници – от 50 до 2000.


При обикновени условия повечето двигателни единици се съкращават асинхронно. Освен това непрекъснато се редува съкращение на едни двигателни единици с други. По този начин се повишава работоспособността и издръжливостта.