Хроничната травматична енцефалопатия представлява прогресиращо невродегенеративно заболяване, което в по-късните стадии може да достигне до прояви на Паркинсонизъм, промени в говора и дори походката. Най-често се описва атрофия на мозъчната кора във фронталния - преден дял, който е отговорен за редица функции. Общи характеристики се откриват и с болестта на Алцхаймер.
Проучване от 1928 г., публикувано в журнала на Американската медицинска асоциация, е първото, което описва състоянието, възникнало при боксьорите. Към момента все още повечето от наличните проучвания се основават на резултати от тестове при бивши спортисти.
Най-рискови спортове са контактните, между които на първо място се нареждат бокс, футбол (особено американски), борба, ръгби, хокей. Но не само спортът е основен рисков фактор. Значение имат травми, получени при системно домашно насилие, като жертвите в някои случаи развиват различна по тежест епилепсия. Практически всеки спорт, професия или състояние, свързано с повтарящ се травматизъм в областта на главата може да се разглежда като рисков фактор за развитие на заболяването.
Военни ветерани с анамнеза за повтаряща се травма на главата, като наранявания от взрив, например, също влизат в рисковата група за развитие на хронична травматична енцефалопатия.
При психични заболявания, някои пациенти могат да имат повтарящи се наранявания на главата – включително самонараняване, жертви на повтарящи се нападения или лошо контролирана епилепсия, която води до повтаряща се травма на главата.
Травматичната енцефалопатия е късно усложнение на тежките черепномозъчни травми. Може да възникне след мозъчни контузии, посттравматични кръвоизливи, компресионни черепни фрактури, проникващи наранявания на мозъка. Симптомите варират между отделните лица, но е налице подобие с други видове дегенеративни мозъчни състояния, включително болестта на Алцхаймер.
Засега не е известно значението на тежестта на травмата или броя на епизодите с нарушено съзнание, отговорни за развитието на синдрома.
Симптомите най-често остават незабелязани в самото начало, отдаващи се на различни други причини. Първоначалните признаци са нарушенията в задържането на вниманието и концентрацията, както и проблеми при запомняне на нова, макар и малка по обем информация. Емоционална лабилност също е налице.
В началото загубата на краткотрайна памет се изразява в задаване на един и същи въпрос няколко пъти или трудности при запомнянето на имена или телефонни номера. Промени в настроението също са налице. Нарастващо объркване и дезориентация – например изгубване, лутане или невъзможност за ориентиране коя част на деня е в момента.
С напредването на състоянието допълнителните симптоми могат да включват неясна реч (дизартрия), значителни проблеми с паметта, паркинсонизъм – типичните симптоми на болестта на Паркинсон, включително тремор, забавени движения и мускулна ригидност.
Затруднено хранене или преглъщане (дисфагия) се развиват сравнително по-рядко. Към момента няма тест за диагностициране на заболяването. Диагнозата се основава на анамнезата.
Профилактиката се изразява в носене на препоръчителната защитна екипировка по време на контактни спортове, като в от значение стриктно следване на препоръките от медицинския специалист, особено след връщане на терен при мозъчно сътресение.
Във всеки контактен спорт децата или по-възрастните спортуващи трябва да бъдат наблюдавани от подходящо квалифицирано и обучено лице.
Референции:
1. Journal of American Medical Association;
2. Chronic traumatic encephalopathy, National Health Service.
